сряда, 30 септември 2015 г.

Къде ми е чантата?

В събота ми трябваше мацешка чанта, обаче се забавих след това да я прибера. Изпразних я, обаче я оставих на закачалката. И тя тръгна да се разхожда напред-назад и всеки опит да я взема беше контриран с 'Моя!'.

Сега я намерих закачена и беззащитна, исках да я прибера. И какво намерих в нея? Разбира се, това което се носи в дамска чанта! Няма още две години и половина...
Четка и телефон - какво друго?

вторник, 29 септември 2015 г.

Бебешки палачинки

Бяха ми се прияли палачинки. Обаче заради децата трябва да са здравословни, а по практични причини трябва да минат и за основно ястие на хора между 10 месеца и многогодишни. За целта трябва да покрием норматива за зеленчук, а и протеин. В творчески момент измислих какво да забъркам, а то взе, че се оказа и вкусно. Ако и вие имате същите дилеми, пробвайте! 
Палачинките се приготвят стандартно (3 яйца, 500 мл прясно мляко и 300 г брашно).
За плънката сварих едно броколи, пасирах го и добавих една конерва риба тон (тя беше със зехтун, та не съм и овкусявала допълнително). За разкош малко наситно нарязани черни маслини, бъркаш, готово!

Нямах вкъщи каперси, но мисля, че щяха хубаво да контрастират с мекия вкус на броколито и соленината на рибата. Другия път ще пробвам и с тях, защото бърканицата и палачинките бяха ометени с шеметна скорост..
Бърза снимка преди палачинката да изчезне

петък, 11 септември 2015 г.

Като бял човек

Бях в командировка с една нощувка - уж не ми се ходеше, ама много ми хареса. Възрастен разговор, непрекъснати занимания, спокойно хранене, възможност за момент медитация (зяпане през прозореца)... Вечерта даже се отдадох на културна програма - кино, направо живот!

Прибирам се вкъщи, всичко на вили и могили (но няма жертви), рев, тичай да полагаш деца, то не останало ядене за мене, после от къде да ги почна вилите и могилите? Днес с помощта на 3 перални, чистачката, много планиране и железни нерви успях да ги преборя, обаче сериозно ме блазнеше мисълта да ходя да работя повече. Май за два дена съм отвикнала на рев и капризи... Само че няма да оцелея, ако след всяка работна седмица се втурвам на такъв юруш.

вторник, 8 септември 2015 г.

Задача: Навън

Лятото си замина и се налага да се обличаме: чорапи, обувки, яке и тръгваме.
Само че...

От къде да започна обличането: Ноеми, Данаил, мен? Ноеми я обличам, с малко убеждаване. Обръщам се да сложа якето на Данаил, в това време тя се съблича: ако не внимавам до голо дупе. Зарязвам Данаил облечен, тръгвам да се боря пак с нея. Справям се, но вдигайки младежът усещам лек аромат - време е за чист памперс. При второто разсейване заминават обикновено само якето и/или обувките. После драма защо не можем да вземем най-голямата плюшена играчка. Остава аз да се приготвя - къде ми е портофейлът, бебешките кърпички, ключовете - и сме готови. Остава и надеждата, че не вали/няма да завали.

В колко часа трябва да започнем приготовленията, за да сме на мястото А в 10.45?

Място А е на 20 минути чисто ходене или 17  минути с градски транспорт (врата до врата) или на 7 минути с колелото. С кола не разполагам в случая.
П.С. Ние бяхме 20 минути предсрочно.

вторник, 1 септември 2015 г.

Коучинг

Реших да се коучвам. С надеждата да внеса малко ред в хаоса в главата си и да отключа потенциала си. Намерих кой може да го стори и дори въпросният човек се съгласи на опознавателен разговор. Изпрати въпросник, за да може по-ползотворно да използваме времето. И изведнъж се оказа, че първо трябва да сложа ред в главата си: първият въпрос беше Каква ти е дилемата?

Хм, коя от всичките дилеми ще обсъждаме (виж видео отдолу за женския и мъжкия мозък, за темата тук интересно е от около 2:22) и как да ги разплета? След това какво точно решение очаквам от разговора? Повечето неща аз ще трябва да си реша и да ги свърша, няма разрешение, което идва с щракване на пръстите.

Така че си седя и се чеша зад ухото и гледам да успокоя мухите в главата си. Изкристализираха 3 основни посоки или неща, които искам да изясня/постигна - хей, та нали това беше частично целта на занятието? В крайна сметка май за това става дума: да погледнеш по нов начин на хаоса в главата ти и откриеш откъде можеш да започнеш да я разплиташ. Дано реално разговорът бъде още по-ползотворен.