събота, 29 август 2015 г.

Следрождено

Ура! Беше невероятно слънчеви топъл ден! Ура, яденето стигна и остана! Това ми беше грижа. Сериозна. И май всички си изкараха добре. 

Като се замисля това беше най-голямото събиране с най-разнороден състав, което съм правила от години. Което не е с изнесено храно-поене.

По този случай златни уроци:

1. Ако ти се готви/пече, готви и печи. Ако не, супермаркетът е пълен с вкуснотии. А ако по средата на приготовлението усетиш, че не ти излизат сметките, мини на план Б: купешко.

2. Може би не съвсем по български, ама това е твоят празник (също). Правила съм грешката да съм се окопала в кухнята и да видя само тези, които идват да си поискат още. Измисли начин, така че и ти да можеш да се насладиш. Това има различни измерения: разпредели задачи или обясни къде има за пиене, а пък чашите и чиниите да са оставени на видно място. Напасни програмата на броя хора. Ако има 10 човека, които искат капучино, а ти работиш с ръчна машина, ще сервираш студен бълвоч. Виж с френска преса си готова веднага. А ако някой на тръгване те попита с какво може да помогне - а от мисълта за планина чинии или разхвърляните играчки ти прилошава - не лъжи, че няма с какво.

3. Добрите съвети винаги идват по 3 (или 7 - 10 и т.н.). Ама третото ми се опира - всъщност е нещо толкова очевидно, че се колебая дали може да се нарече урок. Най-хубавите празненства са, когато домакините се забавляват от сърце. Това започва с подготовката: какво да облечеш, да се гримираш... банални неща, но остават на много заден план, когато освен за гостито се грижиш и за деца (всъщност наобратно). И усмивка!

Готови ли сте?
Украса за повече настроение

вторник, 25 август 2015 г.

Предрождено

В яслата правят с децата подарък за рождения ден на мама и татко. Онзи ден като ги взимах, имаше две пакетчета в кошницата на Ноеми. Аз реших, че са за нея и й ги дадох (подкуп да тръгваме). Тя чак като ги отвори, осъзнах грешката си.

Така ми беше напомнено, че скоро ще съм още една година по-мъдра. Ако въобще е възможно. Това си върви неусетно, но забелязвам, че още някак не съм осъзнала 'порастването' си. Редовно се шокирам, като видя рождената дата на някоя колежка, родена в десетилетието след мен - уж още дете, а гледам пълноценен човек... това означава, че аз съм част от безцветната маса на 'хората без възраст'. За мен това са тези между 30 и 40 и няколко, за които поне на мене ми е трудно да позная на колко точно са. Които са се хванали на хорото и играят за кариера - деца - семейство. Какво стана с тези, които се определяха от приключенията, пътуванията, хобитата си? И тях ги има, но на мен са ми странни, по разбирам тези на хорото... пък и кой е казал, че дефинициите за приключение, хоби и пътуване са статични?!?!

Запланувала съм приключение - ще си празнувам рождения ден! По случай хорото обаче, като поканиш 3-ма човека, се появяват 10, на възраст от 0 до 'без възраст'. Надявам се всичките поканени да се появят, но се надявам и да е хубаво времето - тогава пускаме всичко пълзящо, пищящо и тичащо на двора. Иначе вероятността е много голяма, че 13те деца по списък от 0 до 5 години ще срутят къщата и ще подлудят горките си родители.

Приключение? Ще ви разкажа как е минало...

четвъртък, 20 август 2015 г.

Нормален работен ден

Като работиш в центъра на Амстердам, от време на време печелиш по някой сеир. В случая веднъж на 5 години. Тогава се случва SAIL, когато огромни и стари, адски красиви платноходи пристигат по реката Ай (Ij или понякога написано дори Y). Цяла Холандия и част от света се изсипва да ги гледа и посещава и е голяма блъсканица...

То вчера гледахме пристигането на корабите от първия ред, всъщност от четвъртия етаж на сграда до реката, където се случва да работим. Или пък в случая, да не работим. Предлагам ви автентичен изглед на първите 3 кораба и повече информация за събитието тук. Приемат се и резервация за следващото издание. 
Първият кораб пристигна. Бялата сграда отзад в ляво е музеят на киното.
Зад него пристигна военен кораб.
А след тази красавица малко загубих интерес, прощавайте. И се обърнах да работя...

неделя, 16 август 2015 г.

Първа реколта

Нали имаме двор, та исках да се изявявам селскостопански. Преди 2-3 седмици хвърлих накакви семена от немай къде: бяха стари, след сезона, нямам идея каква е почвата. Но днес откъснахме първите репички! И има още.

От старите обитатели наследихме диви ягоди, в интерес на истината не са вкусни, но Ноеми мине-не мине ден и ходи за ягоди. Ще неща е обрала - и изяла, които се надявам да са ягоди. При съседите видя малини и със съжаление констатира: "Не Ноеми".

За догодина планирам яко копане: искам малинки и истински ягодки, домати, репички и, и, и... устройство за компостиране или червеи за преработка на органични отпадъци... планове за милиони, само факторът време куца леко.

Импровизираната градинка, пълна с изненади: от ляво на дясно, тиква, домат, морков, репички.
Репички за вечеря - собствено производство

петък, 14 август 2015 г.

Първите 9

Чувам, а и си задавам често въпроса: кога ще стане по-лесно? Въпреки първоначалните ми очаквания това се очертава като някаква светла точка, далече-далече на хоризонта.

Не ме разбирайте погрешно, едно става по-лесно, но на негово място идва нещо друго - или дори други неща.

Определено има един момент на облекчение, когато мъникът изведнъж става сякаш друго човече: спането дори и нощем се орегулира, започва да се храни почти нормално. За мен два пъти тази вълшебна граница беше към 9 месеца. Онзи ден ми мина тази мисъл през главата...

Днес пак беше предизвикателно, но вече по-друг начин. По-лесен може би?!?!?!

По-лесно или не, обмислям да се прекръстя на Уморена Елена

четвъртък, 13 август 2015 г.

Краят на лятото

Много хора недоволстват от лятото в Холандия - студено, вали, духа. На мен обаче много ми харесват безкрайните дни - от 5 сутринта до след 11 вечерта е светло. 

Но както знаете, след 21 юни дните започват да намаляват. Първо не се усеща, но вече не мога да го отричам. Сутрин, като звънне часовникът, е тъмно - в стаята. Вечер, прибирайки се от спорт, трябва да си пускам светлината на колелото - това преди 10 часа. Започвам инстинктивно да си слагам джапанките, като се разхождам вкъщи. Сутрин на път за работа ми е студено с моите летни дрехи. 

Идва есента. Първата есен в новата ни къща. Първата есен и зима, когато ще имам двама пътника за колелото. Първата есен, когато ще имам още повече неща - и както обикновено по-малко енергия - в така или иначе много точно отмереното време. 

Но от сега се радвам на момента, някъде през март, когато денят видимо ще се увеличи, и ще знам, че лятото отново ще ни срещне скоро.
Как ще накараме Ноеми да носи обувки и чорапи?
Виждате ли едно колело с две столчета на заден план? Това е нашето, а Данаил си умира от кеф на предната седалка. Как ще се опаковаме през зимата и дали има вериги за сняг?

понеделник, 10 август 2015 г.

Епична борба

Всяка вечер вкъщи се развихря страхотна битка, война на титаните. Атакува една 85-сантиметрова къдрокоска, от другата страна двама възрастни се опитват да удържат фронта и по ненасилствен начин да приспят халата.

Действието се повтаря ежедневно. Данаил - четвъртото му зъбче проби днес - го къпем, обличаме, нахранваме с мляко и полагаме. Като цяло заспива бързо, стига да му дадем малко време да се успокои, въпреки че последните дни и той се включва в купона.

Ноеми е много сговорчива за къпане, обличане, гушкане, четене. Но в момента, в който напуснеш стаята, изкача от леглото и примерно виси в коридора до оградката на стълбите. Или ровичка из стаята. Няма аргумент, който да я задържи в леглото. Пробвах 'мама ще се разсърди'. Отговорът й беше - не забравяйте големите невинни очи: 'о! Мама сърди... Татко сърди... Баба сърди... Дядо сърди...' тук вече откровено си се хилех и аргументът ми бе разбит на пук и прах. 

След час гоненица и полемики горе настана тишина. Утре пак ще търсим начини да я стимулираме да избере да си легне и да заспи. Без да й затваряме креватчето. Без да нарушаваме съня на Данаил много. Без да ги разделяме. най-важното без двамата възрастни съвсем да изгубят свободните си минутки. Днес сме 20 минути напред, ако успеем стандартно да върнем още 15-20, ще сме истинските победители в епичната сага. Дали?

Ако някой има златни съвети и магическо решение, моля да се обади!