понеделник, 20 юли 2015 г.

Хипотетична ситуация

Представете си следното:

Имате две деца.

Веднъж седмично имате тренировка, принципно когато децата са готови за сън, ако не са заспали или поне легнали. Това е нещо, което дава енергия и е момент само за вас.
Денят протича без особености, едното дете не спи много, буди се в даден момент с писък и всеки път след това, като се опитам да го оставя да спи, се сърди сериозно. Като се гушнем/го оставим при нас да си играе, не се оплаква.

След вечеря въпросното дете бива изкъпано – облечено – нахранено, положено в леглото, но то надава сериозен вик на протест. След около 15 минути наблюдение има две хипотези: или възпаление на ухото или зъби. Температура няма. Единственото, което мога да направя, е да му дам парацетамол, след това се чака той да подейства, за да може детето да заспи. В този момент второто дете щастливо тича по пижама, а часовникът неумолимо бърза да отмери началото на тренировката. С дрехите за спорт се качвате да видите какво се случва – видяното може да се обобщи като неспокойствие. Какво ще направите? Ще отидете да спортувате или ще останете за морална подкрепа на партньор и дете? Защо? Различни отговори или комбинация от посочените долу оставете в коментарите и ако обичате обяснете.

Какво ще направите? 
А. Оставам – те се нуждаят от мене.
Б. Оставам – въпреки че партньорът казва, че трябва сама да реша, тонът му подсказва, че рискувам втора Студена Война, ако не взема правилното решение.
В. Отивам – моята помощ в случая е изчерпана.

Г. Отивам – чаках с нетърпение този момент за мен, той ще ме зареди за евентуалната изтощителна нощ.

неделя, 19 юли 2015 г.

Рокли

След 8 + 9 месеца - кратка пауза - и преди това 10 + 9 месеца  отново имам достъп до 'бизнес' гардероба си и по-специално до роклите. Данаил премина на купешко мляко и си го цока до последната глътка с кеф.

Шестте месеца кърмене, препоръчани от световната здравна организация, ги покрихме лесно - почти 6 месеца си бях вкъщи до него. Тръгвайки на работа, помпах 3 пъти дневно и така цял месец, докато всичко не тръгна на бързи обороти и просто не стигаше време, но и преди всичко сили. Заедно с мен Данаил в интерес на истината намали до две млека в яслата. След това липсата на сили си остана константна, затова намалих храненията през деня на 1 и съответно 0. Сутрин и вечер все още имаше от маминото мляко. Само че като почнеш да човъркаш в добре работеща машина, вероятността да я прецакаш е голяма. Така изведнъж се оказа, че вечерното хранене не е достатъчно - и това ме накара да взема в този момент много емоционалното решение да спра като цяло. Не, не успях да достигна до 10те месеца на Ноеми, но се гордея с 8те, които реализирахме. И да, когато започнах съзнателно да намалявам, ми се сви сърцето, защото кърменето е толкова специално изживяване и за майката, и за детето, но ето че - след известни напасвания и нощни борби - Данаил спи от 8 до 7 - съответно и ние.

Остават още няколко дена, докато с чисто сърце мога да изхвърля сутиените за кърмене и да се почерпя с нови, хубави. И над тях ще си нося роклите, за да празнувам лятото, когато е тук, и новата фаза, в която навлезнахме.
Къде ми е шишето?

Ти си носи рокли, ама аз ще ти нося обувките...

вторник, 14 юли 2015 г.

"Аки-стофа"

Днес се разхождахме в Главното село, където бъка от живот: патици, гъски, лебеди, кучета, котки... Прекрасно, радост за очите, но те оставят следи, предимно в тревата, понякога и на алеите за разходка. По пътя към супермаркета ние си направихме слалом между различните изпражнения, които Ноеми правилно класифицира като "ба!" (местен израз за мръсно и гадно).
Разходката ни все повече заприличваше на маневра в минирано поле, когато малката главица много точно описа опасността: "аки-стофа". От баба и дядо знае какво е катастрофа, останалото мисля, че се подразбира.
Разходка из минирано поле

понеделник, 13 юли 2015 г.

50/50

Вчера бях на рожден ден – една приятелка стана на 30 и беше организирала хай-ти (high tea) по женски. Присъстваха 3 бебета на до година и имаше поне 5-6 видимо бременни, в последствие се оказаха още няколко, все още невидими. Имаше и няколко като мен с по-„големи“ деца, които се наслаждаваха на следобед свобода. Това на популация от +/-20 дами. 

И какво?

Аз лично се впечатлих от концентрацията на „заболелите“, разбира се, че сега му е времето и разбира се, че е нормално, но не бях срещала толкова бременни/млади майки на квадратен метър.

Същевременно обаче всичкото това щастие може да е много болезнено за жени/двойки, които искат деца, но не се получава - да кажем така, както са си го представяли. Май няма универсално разрешение как да се държиш или какво да (не) казваш, но е хубаво да си спомняме понякога, че всяка една бременност и бебенце са чудо – не наше постижение. Също така нямаме влияние върху разпределението на чудесата или кога те се случват. Освен по-скромни и смирени – а по този линия и надявам се по-емпатични – тази идея може да ни направи и по-благодарни като родители – насред хаоса в хола или посред нощ след продължително будуване – ние сме свидетели, ние изживяваме едно чудо!


И дай Боже чудесата да се случват на тези, които ги желаят. 

събота, 11 юли 2015 г.

Пумпал

Данаил е отново старият - смее се, всички петънца изчезнаха. Усъвършенствал е въртенето, мазно-мазно минава от гръб на корем и обратно и граби всичко около себе си. Толкова добър е станал, че се придвижва с въртене. Оставиш го на килимчето в ъгъла, обърнеш се за минута в средата на стаята и някой изведнъж те гъделичка по крака. Или го намираш засилен под масата (на другия край на хола) да си качва краката на долната напречна греда на стола...

video

понеделник, 6 юли 2015 г.

Семейство на колело

Такааа, днес Данаил трябваше да си го прибера преждевременно от яслата, защото имаше малко температура - утре ще видим дали не е шарка... Та прелитам с колелото до яслата, кенгуруто е вкъщи, защото напоследък Ноеми все иска да ходи, а и си е жега - затова Евалд беше закарал количката.

Как да се прибера най-бързо и в края на деня всичките превозни средства да са паркирани при нас?

Данаил на колелото отзад, другото като прибираме Ноеми. Столчето му е малко голямо, затова само го бутах колелото. По този случай успях да се насладя на неговия кеф от новото изживяване.

Какво става?

Това е яко...

Честно, кефи ме!

Ще се возим, нали? Ура!


петък, 3 юли 2015 г.

Архивите говорят

Ние четиримата, миналото лято в София.

Невероятно как лети времето и колко бързо младшата възраст се променя.

Година по-късно в леко променен състав, с нови занимания. 

Каква ли снимка ще направим догодина?

Лято 2014
Лято 2015