неделя, 28 юни 2015 г.

Радостта от движението*

*Взаимствано от реклама

Майки, пътувайте! С децата си. Защо?

1) Пътуването и творческите решения, който налага, стимулират креативното ти мислене, сръчността и галят егото - с какви невъзможни ситуации се справих! Създаването на познатото в новото води до оптимален баланс между рутина и спонтанност.

2) Пътуването за детето/децата е непрестанно учене. Всеки път се учудвам на новите умения, които и Данаил, и Ноеми изведнъж овладяват извън познатия им периметър. Дали ще е търкаляне или много нови думи и концепти - всеки път съм смаяна.

3) Пътуването е приключение, което свързва родителите и децата. Обещанието за приключение пък е стимул да слушат в ежедневието и подобрява отношенията.

Да, но...

...тези приключения са скъпи.
Факт, особено когато от 2-годишна възраст плащаш за нормален самолетен билет (много ау!). Но пътуването не е нужно да е директно околосветско. Нов парк наблизо или дори нов маршрут са достатъчни за ежедневна употреба.

...пътуването изморява.
Факт, но умората е постоянен спътник, с когото намирам начин да си съжителствам. Новите впечатления и изживявания ми дават нова енергия, която (временно) компенсира допълнителната умора и ми помага да се справям с безкрайната предсказуемост на ежедневието.

От къде ми дойдоха тези мъдри мисли? Ами с раждането на Данаил, подготовката за и самото местене, връщането на работа и комбинацията й с иначе непромененото домашно натоварване, гледах да не се отдалечаваме на дори сантиметър от утъпкания коловоз - пестя енергия, но ето че забуксувах. Докато не потеглих миналата седмица с мръсна газ: летях сама с децата до София. От тогава се друскаме с две колички (дават ги под наем, както и столчета, виж www.bebenaem.com) по дупките на софийските улици заедно с баба и дядо и въпреки първоначалния ужас, всички сме живи и хепи.

Ноеми в самолета, голям купон
Първи в някакъв вариант полет за всички

неделя, 14 юни 2015 г.

Урок по математика

Към момента въртя 4 перални на седмица.

Една пералня е средно 5 кг.

Годината има 52 седмици.

Това значи, че при тази скорост годишно извъртам един тон пране!

петък, 12 юни 2015 г.

Работеща * Майка

Майка * Работеща?

Месец, след като се върнах на работа, се чудя какво съм точно или всъщност кое е доминиращото. В понеделник, сряда и четвъртък работя; във вторник и петък, както и преди 7.45 и след 18.00 от работните дни, събота и неделя целодневно съм майка. Когато съм на работа, се радвам на работните предизвикателства - и смея да твърдя, че съм по-продуктивна от не-майки - но като си тръгна, паркирам всички служебни мисли при лаптопа - и се наслаждавим на мъниците. Изкушението да си проверявам имейла в 22.30 или в 'свободните си дни' е несъществуващо - а беше доста голямо само до преди месеци.

Въобще идилия.

Докато не дойде времето за първата командировка -  16-часова разходка с влака до бившата столица на Германия. Прибрах си лаптопа, записките, приготвих хладилните елементи и исках да си легна рано. Мъниците обаче са пропуснали брифинга за нуждите на мама за сън. Компромисно Данаил спа напречно между нас, а Ноеми се заоплаква от протеклия памперс чак към 5.45, когато така или иначе трябваше да се изстрелвам към гарата. Пътуването протече без особености, като изключим постепенното увеличение на млечното налягане. Облекчение изпитах "усамотена" само с една спътничка във влака, а по-късно - както подобава-  и в министерството на храненето и земеделието, когато демонстративно си излезнах от срещата.

Прибрах се напомпана с адреналин, съответно си легнах късно - и нощните закачки започнаха. Следващият ден беше вкъщи с дечицата, които бяха много сладки, но мама не беше във форма и съответно цял ден се задъхваше за щяло и нещяло. Оцелях, но вечерта ме втрисаше само при мисълта, че на другия ден съм пак на работа - докато не стигнах до прозрение: няма начин да продължа сякаш нищо не е било, оставам вкъщи и регенерирам. Това беше най-мъдрото решение, което съм взимала отдавна. Вчера си бях на работа и въпреки че всичко ми беше хаотично, определено не оцелявах, ами творих.

Какво научих от тази седмица?

Не съм готова - физически или психически - за служебни разходки. Ако не могат да бъдат избегнати, след деня на пътуването трябва да работя - за да мога реално да го карам малко по-леко.

Sustainable в контекста на работата означава, че не се опитваш да спринтираш маратон. И за дългосрочно успешно представяне е нужна подкрепата на шефа.

Времето лети и децата растат много бързо. Данаил прескочи бебешките дрехи, по тукашни дефиниции до 68 размер, започна да пее и да пипа, вдига и оглежда всичко. Ноеми проявява мениджърски заложби - в детската консултация разпредели количките между нея и едно друго дете и предложи да си играят заедно...
А междувременно и лятото дойде