Моето ново аз

Преди повече от 6 месеца се впуснах в ново приключение, кодово име (тогава все още неизвестно): Данаил (+ Ноеми!). Днес започва следващото: професионални предизвикателства + Данаил + Ноеми.

Какво научих последните месеци и какво ще вложа съответно в работата си? Поставяне на приоритети - майсторско планиране - импровизация - пазарене и преговори на най-високо ниво - делегиране... и всичко това между смяната на памперси, кърменията и реденето на пъзели.

В сградата със знамената - втората вляво - ми е офиса.
Смели крачки натам. 

Ще е непривично да прилагам тези умения в новата среда. Вчера беше паника: къде ми е работната чанта и какво трябва да сложа в нея? Какво да си облека? Освен това мислите ми ще са наобратно - по-малко какво правят децата и повече какво се случва по света и съответно какво трябва да направя в това отношение.

Но определено се радвам, че ще мога да водя необезпокоявана разговори за възрастни, да си изпия кафето на спокойствие,  да мога да се концентрирам върху това, което правя. Но знаете ли кое ще е най-хубавото? Когато отида и взема Ноеми и Данаил от яслата. Когато ми се усмихнат широко и ме прегърнат с мъничките си ръчички  Това ще ми дава сила за всички допълнителни задачи, които идват.

Пожелайте ми успех!