Ау! и икономиката за еднократна употреба

Днес бяхме на разходка, всички спят, а аз използвам момента да си общувам свободно по What's App. С едно ловко движение засилвам телефона си, който се премята 3 пъти през глава и спира, леко учуден. Това упражнение не ми се случва за първи път, телефонът ми беше на 3 месеца, когато екранът му се трансформира на сол. Смених го в едно много подозрително място, където ти дават 3 месеца гаранция за оригиналните части, но аз не виждам как можеш да удостовериш, че там ти е правен телефона: работи се в кеш, без никакви хартийки... Но това е друга история...

Та понеже този номер сме го играли и по този случай телефонът има силиконово якенце, не се стряскам много. Докато не поглеждам в замръкналите очи на моя приятел, които остават без светлина въпреки ръчкането на всички копчета... Година и половина снимки не моите деца, които растат, умират с него. Това е най-ужасяващото в случая,за всичко останало се бръкваш здраво в джоба и пак си говориш и си сърфираш.

Прибирам се вкъщи с усещането, че съм напълно откъсната от света, но Гугъл ми помага да намеря къде в околовръст могат да ми помогнат. Междувременно с кабела копирам снимките на лаптопа - щетите са само материални. Офертата за смяна на екрана е 75% от цената на същия телефон често нов! А за тези пари има доста възможности, макар и по-нисък клас - като доставката е за 24 часа, а не чак в понеделник-вторник, когато би било оправено.

Моето иначе зелено съзнание се обажда, че нов телефон не е много устойчиво (=sustainable) решение. Но на практика икономиката го прави едиственото рационално.