Първи дни в Хофдорп

Първите 10 дена в новата ни къщичка минаха. Ако си спомняте 105 кашона, дето ги пълнихме, сега се опитваме да ги изпразним. Имаме бая купчина празни, но може би 40% още чакат да бъдат разопаковани.

По скандинавски пример Данаил спи в количката

Големи промени се случиха. Освен че изгубихме биберона, вече има детска стая и спалня за родители. Понеже съм слухарче, няма проблем и се чуваме по малките часове. Например през нощта имахме 2 пиршества, което беше кофти, предната нощ беше кеф - към 6.45 ходих да видя какво става, защото беше тишина от някъде 10 часа. И общо взето кеф и кофти нощите се редуват.

Ноеми спи вече в креватче за големи деца - махнахме й преградата, та от време на време се гоним, въпреки че като цяло е ок. Просто е прекрасна с нейния бял спален чувал (закопчан наобратно, за да се избегне ситуацията, когато намираш в леглото само един навирен памперс, но това между другото), малкият призрак Каспър, ако си го спомняте - това е точно тя.

3 полудни свикване в яслата също са ни зад гърба. Ноеми си намери ново другарче, Кристиян, и си играе на воля. Данаил също свикна - пие се вече млякото и си иска допълнително, дори е спал там, което е добър знак. Утре са готови за първия цял ден.

Изглед по време на спорт - не е зле, нали?

Преместих се и с моято спортуване, вчера бях за първи път. Упражнявахме се на едно плажче, в една гора, където има и езеро. Всичко се раззеленява, слънцето пече, а ние държим дъска ("планк") или даваме лицеви упори в пясъка. Идилия! А идилията продължи и днес: въпреки очакванията и 3-седмичната почивка днес не трябва да ме местят с кран заради мускулната треска.

Вчера осветихме двора с обяд и вечеря навън. Понеже беше топло и печеше слънце. Ме лайк!

И патенцата отиват на ясла 

Живеем в много зелена среда. Яхваш се на колелото и след 5 минути си или в гората, на полето или някъде около вода (ние живеем на дъното на пресушено езеро, на -6 метра под морското равнище!), онзи ден гледахме бебета патенца, лебеди, зайчета...

Пазаруваме - спанакът обаче трябваше да си го нося на ръка...

Семейна неделна разходка - дори дъждът не успя да развали идилията - скрихме се под катерушката, а той като се оказа некооперативен, си се качихме на колелата и си се прибрахме в мократа пелена.