петък, 29 май 2015 г.

Ау! и икономиката за еднократна употреба

Днес бяхме на разходка, всички спят, а аз използвам момента да си общувам свободно по What's App. С едно ловко движение засилвам телефона си, който се премята 3 пъти през глава и спира, леко учуден. Това упражнение не ми се случва за първи път, телефонът ми беше на 3 месеца, когато екранът му се трансформира на сол. Смених го в едно много подозрително място, където ти дават 3 месеца гаранция за оригиналните части, но аз не виждам как можеш да удостовериш, че там ти е правен телефона: работи се в кеш, без никакви хартийки... Но това е друга история...

Та понеже този номер сме го играли и по този случай телефонът има силиконово якенце, не се стряскам много. Докато не поглеждам в замръкналите очи на моя приятел, които остават без светлина въпреки ръчкането на всички копчета... Година и половина снимки не моите деца, които растат, умират с него. Това е най-ужасяващото в случая,за всичко останало се бръкваш здраво в джоба и пак си говориш и си сърфираш.

Прибирам се вкъщи с усещането, че съм напълно откъсната от света, но Гугъл ми помага да намеря къде в околовръст могат да ми помогнат. Междувременно с кабела копирам снимките на лаптопа - щетите са само материални. Офертата за смяна на екрана е 75% от цената на същия телефон често нов! А за тези пари има доста възможности, макар и по-нисък клас - като доставката е за 24 часа, а не чак в понеделник-вторник, когато би било оправено.

Моето иначе зелено съзнание се обажда, че нов телефон не е много устойчиво (=sustainable) решение. Но на практика икономиката го прави едиственото рационално.

вторник, 26 май 2015 г.

Червена кърпа

По време на практиката за първа помощ споменаха нещо, което не разбрах: 'Прословутата червена кърпа'. За да не се покажа като извънземната, дето не разбира нищо, си затраях, но ето че открих за какво иди реч.

Вчера вечерта се гонихме с Ноеми, приспивайки се, когато при поредното качване горе видях нещо тъмно под носа й. Тече й кръв. Тренираният ми в първа помощ мозък защрака с невероятна скорост - главата напред, за да изтече кръвта навън, а не да слезне в стомаха и евентуално да излезне по-късно. А, да, аз усещам лека паника при вида на кръвта, а тя би се побъркала, ако я види - затова дискретно! Оф, кръвта стига до горната й устна - с какво да я забърша? Бързо в банята! Най-отгоре има прекрасна бяла кърпа - хей, не я пипай, защото ще всееш ужас - аха, това значи е за червена кърпа! Червена не, но розова, леко намокрена с вода, забърсваме под нослето, а след това се обляга върху нея на рамото ми, като избягвам огледалото, за да не може да се види... За няма 5 минути всичко приключи и тя даже заспа.

А аз казах, че днес ще отида купя червени кърпи за следващото кърваво събитие, но уви, не се класирахме...

петък, 22 май 2015 г.

Ода за велосипеда

Темата колела изведнъж изскочи от всички страни (например ВВС за живеене с превозното средство в Холандия, виж тук), но това, което ме "вдъхнови", беше коментара на една сънародничка тук, че е нетипично за българка да се придвижвам с колело (и деца на него). Затова и тази велосипедна хроника.

На около 5 години се научих да карам колело на магистралата (и единствена улица, бел. ред.) на село, на Балканче класик. За следващ рожден ден ми подариха чисто ново и по-голямо, но то беше отнето от цигани (простете расисткия език, ама така им викахме тогава) от братчето ми, след като той без разрешение ми го взе. Следващото Балканче го сглобявах и разглобявах сама...

В Гьотинген по време на следването колелото беше една от първите ми инвестиции. Някакви засукани (и леко продухани) се оказаха - едно умря преждевременно, затова в множествено число. На пръсти се брои колко често съм взимала автобуса за 5 години.

Спомням си колко ме впечатли броя на колелетата в Гьотинген, но на фона на Амстердам онази картинка бледнее. Първото ми колело в Холандско беше наследство от свекървата, но поради напредналата си възраст бързо беше сменено с често ново, но най-нисък клас, тип танк (т.е. вози тежко). Аз го подарих на някой само 5 месеца по-късно, защото си забраних секретното ключе отзад, но наследникът му ми беше верен, макар и ръждясал приятел до съвсем скоро (виж за последното ни приключение тук). Ежедневно си се разхождахме заедно, до 2 часа преди да ми се спукат водите - след което обстоятелствата ни разделиха. 3 седмици след раждането на Ноеми избягах на разходка с него за първи път - това беше ултимативното усещане за свобода - без бебе, без рев, залязващото слънце и вятъра.
Първата разходна на Ноеми (~8 месеца) с колелото

С нетърпение изчаках първите 6 месеца на Ноеми и започнах да кроя планове за мама-колело. Препоръката тук е след 9 месеца и 9 кг, когато със сигурност могат да седят самостоятелно. Аз устисках до 8 месеца, като тя определено не покриваше критериите за кг, но си седеше самичка. Опита се да ми провали плановете, защото когато го взех колелото, тя взе, че вдигна температура. Веднага щом я свали, я натоварих отпред и си потеглихме така посред зима (декември месец). Много й хареса и все още много обича.

Втория път карането на колело беше затруднено от столчето отпред, което пречеше на корема, но въпреки всичко пак до последно си карах - в 9 часа закарах Ноеми на ясла, Данаил се роди в 17.30 (не споменавайте тези подробности на баби и дядовци - опасност от сърдечни заболявания!). Раздялата този път беше по-кратка - предното столче беше преместено на колелото на татко (който беше принуден да се мъчи няколко месеца на моето лилипутско велосипедче), а аз се ъпгрейднах със столче отзад, за да може бебе 2 да си спи спокойно в кенгуруто отпред. Не съвсем по правилата, но ми дава свобода на движение - всеки ден.

От сърце желая на всички майки - а и не само на тях - в България да имат възможността да използват колелото си ежедневно без опасност за живота. Защото освен свобода то предлага и:

  • отлично физическо натоварване, което помага срещу наднормено тегло и модерните хронични болести
  • намаление на замърсяването от коли и освен за по-добра среда за живот допринася и за намаляването на емисиите, които водят до глобално затопляне
  • финансово облекчение - след първоначалната инвестиция спестява от транспорт, фитнес, лекарства и т.н.
Кой е с мен?

четвъртък, 21 май 2015 г.

Петък, 13ти, в четвъртък за имения ден

Как ви се струва да си тръгнеш от работа на бегом, без да погледнеш актуалното разписание, за да си хванеш влака, който се оказва с 30 минути закъснение, и за да спестиш някоя минута се мяташ на друг бърз директен влак в същата посока, който се оказва с дефектен локомотив и не тръгва, или поне не го изчакваш да тръгне, защото се качваш на оригинално запланувания влак, след като след кратко затворничество отварят херметическите врати, и си пристигаш с 30+ минути закъснение на гарата - все още принципно навреме да си вземеш децата от яслата - мяташ се на колелото за финалните 20 минути до заветната цел и тъкмо, когато си мислиш, най-страшното мина, усещаш познато прехлъзване на педала и след 2 завъртания веригата действително пада - нещо, което й беше специалитет, но последните месеци пропусна да направи - на средата на пътя, чиито остатък извървяваш, търсейки номера на яслата, за да кажеш, че закъсняваш, и чак на втория телефон и там чак на втория опит след дълго звънене успяваш да се свържеш; пристигаш запъхтяна с 15 минути закъснение, т.е. цялото прибиране е отнело вместо 1 час, час и 45 минути и се усмихваш миличко, докато разписваш фиша за глобата, че си закъсняла...

Но пък видях и усетих две малки зъбчета - хубав подарък за имения ден, който след мимоходно напомняне беше отбелязан от съпруга с мъничка изненада.

събота, 16 май 2015 г.

Няма спи

Ноеми е във вихъра си, казвайки не и няма (niet). Но това може да значи всичко, включително и че иска точно отказаното.
Само по един параграф не е не и това е следобедната дрямка (чети момента за дишане на мама). Миналата неделя Ноеми отсече 'няма спи' (niet slapen в интерес на истината) и не спа. В понеделник в яслата са я излъгали и е дремнала малко, но във вторник вкъщи въпреки изключително изморителната сутрешна програма тя пак рече и отсече. Сряда в яслата отново отказ. Четвъртък вкъщи не. Но явно сънните й резерви са се изчепали, защото всяка следваща вечер беше все по-голямо мрънкане.
Вчера се пропука, но не на желаното място. Сутринта излезнахме с колелото (за да не изкука мама), но по едно време стана подозрително тихо зад гърба ми. Последва леко подпиране в гърба ми и последните 15 минути съм й придържала главата зад гърба ми. Неуспешен опит да я прехвърля в леглото, последван от обяд и 'няма спи'. Към 5 часа, когато положението отново отново заплашваше да стане неудържима (т.е. мама да избяга с крясъци от вкъщи), се получи спасително обаждане за среща с друга маъка и нейните чада. Товарим се отново на колелото и изведнъж отново настъпва неочаквана тишина. Другата жена имаше количка с нея, та тя дремна 15 минути в нея, а ние успяхме да си почешем езиците (денят изведнъж стана много по-красив). Ура!
Днес отново твърдо НЕ. Към 4 стандартен рев за щяло и нещяло. За глътка въздух - буквално и преносно - цялото семейство се товари на колелата и отиваме до близкия строителен магазин. Ноеми тръгва с мене, но след 5 минути си променя мнението и се мести при татко. Вътрешно се подхилвам, защото знам какво ще се случи, та нали излетът беше организиран специално за тази цел... и преди да успея да преброя до 20, виждам замрежения поглед и пиянското поклащане на главата. Ноеми няма спи!
Ноеми няма спи - на колелото

четвъртък, 14 май 2015 г.

Тихо безвремие

С връщането на работа си докарах ново предизвикателство - какво да си облека. Това трябва да се реши за предпочитане вечерта, защото сутрин времето по дефиниция не стига. Но... какво ще бъде времето утре? Прогнозата за времето в 20.20 дава добра ориентировка, ако я хванеш.
Така в понеделник следобяд ме изненада невероятна жега за тукашни стандарти - 25 градуса. По случая поток на мисли:

Освен глобалното затопляне, друго обяснение дали има?

Хммм, коя дата сме?

Май месец?!??!

Та то е почти лято!

Задачка за следващите дни: прибирам вълнените дрехи, вадя летните.

Влизам в летен модус!
Лятото ни изненада...

петък, 8 май 2015 г.

Ревизия

Преди малко повече от 5 месеца започнах този блог на шега, за интелектуална закачка и развлечение между храненията. Днес с близо 1200 посещения, вашите отзиви и окуражения, за мен това си е проект, който искам и ще продължа. Честотата на публикациите най-вероятно ще намалее, темата леко ще се промени - фокусът върху децата и стратегиите за справяне с техните предизвикателства ще се отмести по-скоро към търсенето на баланс между професионални задължения, семейни отговорности и опитите за отвоюване на личностно пространство и време. Но това е още по-наболяла и интересна тема, така че - стига да намеря някакъв баланс :) - ще е по-ценно за тези, които ме четат.

По този случай си сменям профила. 

От професионалистка се повиших в майка на две прекрасни дечица. За момента - отпуската по майчинство - съм им се посветила изцяло и ще изследвам този нов свят тук с вас.

прави място на 

Майка на две деца; професионалистка, която търси предизвикателства и желае да изследва нови територии; и не на последно място човек, който се нуждае от време и внимание за себе си - един блог за жонглирането на различните отговорности и нужди, както и за търсенето на здравословен баланс. 

Благодаря ви за подкрепата досега и се надявам, че ще продължаваме да обменяме мисли. Хубав уикенд!

четвъртък, 7 май 2015 г.

Моето ново аз

Преди повече от 6 месеца се впуснах в ново приключение, кодово име (тогава все още неизвестно): Данаил (+ Ноеми!). Днес започва следващото: професионални предизвикателства + Данаил + Ноеми.

Какво научих последните месеци и какво ще вложа съответно в работата си? Поставяне на приоритети - майсторско планиране - импровизация - пазарене и преговори на най-високо ниво - делегиране... и всичко това между смяната на памперси, кърменията и реденето на пъзели.

В сградата със знамената - втората вляво - ми е офиса.
Смели крачки натам. 
Ще е непривично да прилагам тези умения в новата среда. Вчера беше паника: къде ми е работната чанта и какво трябва да сложа в нея? Какво да си облека? Освен това мислите ми ще са наобратно - по-малко какво правят децата и повече какво се случва по света и съответно какво трябва да направя в това отношение.

Но определено се радвам, че ще мога да водя необезпокоявана разговори за възрастни, да си изпия кафето на спокойствие,  да мога да се концентрирам върху това, което правя. Но знаете ли кое ще е най-хубавото? Когато отида и взема Ноеми и Данаил от яслата. Когато ми се усмихнат широко и ме прегърнат с мъничките си ръчички  Това ще ми дава сила за всички допълнителни задачи, които идват.

Пожелайте ми успех!

неделя, 3 май 2015 г.

Първи дни в Хофдорп

Първите 10 дена в новата ни къщичка минаха. Ако си спомняте 105 кашона, дето ги пълнихме, сега се опитваме да ги изпразним. Имаме бая купчина празни, но може би 40% още чакат да бъдат разопаковани.

По скандинавски пример Данаил спи в количката
Големи промени се случиха. Освен че изгубихме биберона, вече има детска стая и спалня за родители. Понеже съм слухарче, няма проблем и се чуваме по малките часове. Например през нощта имахме 2 пиршества, което беше кофти, предната нощ беше кеф - към 6.45 ходих да видя какво става, защото беше тишина от някъде 10 часа. И общо взето кеф и кофти нощите се редуват.

Ноеми спи вече в креватче за големи деца - махнахме й преградата, та от време на време се гоним, въпреки че като цяло е ок. Просто е прекрасна с нейния бял спален чувал (закопчан наобратно, за да се избегне ситуацията, когато намираш в леглото само един навирен памперс, но това между другото), малкият призрак Каспър, ако си го спомняте - това е точно тя.

3 полудни свикване в яслата също са ни зад гърба. Ноеми си намери ново другарче, Кристиян, и си играе на воля. Данаил също свикна - пие се вече млякото и си иска допълнително, дори е спал там, което е добър знак. Утре са готови за първия цял ден.

Изглед по време на спорт - не е зле, нали?
Преместих се и с моято спортуване, вчера бях за първи път. Упражнявахме се на едно плажче, в една гора, където има и езеро. Всичко се раззеленява, слънцето пече, а ние държим дъска ("планк") или даваме лицеви упори в пясъка. Идилия! А идилията продължи и днес: въпреки очакванията и 3-седмичната почивка днес не трябва да ме местят с кран заради мускулната треска.

Вчера осветихме двора с обяд и вечеря навън. Понеже беше топло и печеше слънце. Ме лайк!

И патенцата отиват на ясла 
Живеем в много зелена среда. Яхваш се на колелото и след 5 минути си или в гората, на полето или някъде около вода (ние живеем на дъното на пресушено езеро, на -6 метра под морското равнище!), онзи ден гледахме бебета патенца, лебеди, зайчета...

Пазаруваме - спанакът обаче трябваше да си го нося на ръка...

Семейна неделна разходка - дори дъждът не успя да развали идилията - скрихме се под катерушката, а той като се оказа некооперативен, си се качихме на колелата и си се прибрахме в мократа пелена.