Мамини вълнения

Днес бяхме на разходка, всички спят, а аз използвам момента да си общувам свободно по What's App. С едно ловко движение засилвам телефона си, който се премята 3 пъти през глава и спира, леко учуден. Това упражнение не ми се случва за първи път, телефонът ми беше на 3 месеца, когато екранът му се трансформира на сол. Смених го в едно много подозрително място, където ти дават 3 месеца гаранция за оригиналните части, но аз не виждам как можеш да удостовериш, че там ти е правен телефона: работи се в кеш, без никакви хартийки... Но това е друга история... Та понеже този номер сме го играли и по този случай телефонът има силиконово якенце, не се стряскам много. Докато не поглеждам в замръкналите очи на моя приятел, които остават без светлина въпреки ръчкането на всички копчета... Година и половина снимки не моите деца, които растат, умират с него. Това е най-ужасяващото в случая,за всичко останало се бръкваш здраво в джоба и пак си говориш и си сърфираш. Прибирам се вкъщи с усещането

По време на практиката за първа помощ споменаха нещо, което не разбрах: 'Прословутата червена кърпа'. За да не се покажа като извънземната, дето не разбира нищо, си затраях, но ето че открих за какво иди реч. Вчера вечерта се гонихме с Ноеми, приспивайки се, когато при поредното качване горе видях нещо тъмно под носа й. Тече й кръв. Тренираният ми в първа помощ мозък защрака с невероятна скорост - главата напред, за да изтече кръвта навън, а не да слезне в стомаха и евентуално да излезне по-късно. А, да, аз усещам лека паника при вида на кръвта, а тя би се побъркала, ако я види - затова дискретно! Оф, кръвта стига до горната й устна - с какво да я забърша? Бързо в банята! Най-отгоре има прекрасна бяла кърпа - хей, не я пипай, защото ще всееш ужас - аха, това значи е за червена кърпа! Червена не, но розова, леко намокрена с вода, забърсваме под нослето, а след това се обляга върху нея на рамото ми, като избягвам огледалото, за да не може да се види... За няма 5 минути всичко п

Темата колела изведнъж изскочи от всички страни (например ВВС за живеене с превозното средство в Холандия, виж тук ), но това, което ме "вдъхнови", беше коментарът на една сънародничка тук, че е нетипично за българка да се придвижвам с колело (и деца на него). Затова и тази велосипедна хроника. На около 5 години се научих да карам колело на магистралата (и единствена улица, бел. ред.) на село, на Балканче класик. За следващ рожден ден ми подариха чисто ново и по-голямо, но то беше отнето от цигани (простете расисткия език, ама така им викахме тогава) от братчето ми, след като той без разрешение ми го взе. Следващото Балканче го сглобявах и разглобявах сама... В Гьотинген по време на следването колелото беше една от първите ми инвестиции. Някакви засукани (и леко продухани) се оказаха - едно умря преждевременно, затова в множествено число. На пръсти се брои колко често съм взимала автобуса за 5 години. Спомням си колко ме впечатли броя на колелетата в Гьотинген, но на ф

Как ви се струва да си тръгнеш от работа на бегом, без да погледнеш актуалното разписание, за да си хванеш влака, който се оказва с 30 минути закъснение , и за да спестиш някоя минута се мяташ на друг бърз директен влак в същата посока, който се оказва с дефектен локомотив и не тръгва, или поне не го изчакваш да тръгне, защото се качваш на оригинално запланувания влак, след като след кратко затворничество отварят херметическите врати, и си пристигаш с 30+ минути закъснение на гарата - все още принципно навреме да си вземеш децата от яслата - мяташ се на колелото за финалните 20 минути до заветната цел и тъкмо, когато си мислиш, най-страшното мина, усещаш познато прехлъзване на педала и след 2 завъртания веригата действително пада - нещо, което й беше специалитет, но последните месеци пропусна да направи - на средата на пътя, чиито остатък извървяваш, търсейки номера на яслата, за да кажеш, че закъсняваш, и чак на втория телефон и там чак на втория опит след дълго звънене успяваш да се

Ноеми е във вихъра си, казвайки не и няма (niet). Но това може да значи всичко, включително и че иска точно отказаното. Само по един параграф не е не и това е следобедната дрямка (чети момента за дишане на мама). Миналата неделя Ноеми отсече 'няма спи' (niet slapen в интерес на истината) и не спа. В понеделник в яслата са я излъгали и е дремнала малко, но във вторник вкъщи въпреки изключително изморителната сутрешна програма тя пак рече и отсече. Сряда в яслата отново отказ. Четвъртък вкъщи не. Но явно сънните й резерви са се изчепали, защото всяка следваща вечер беше все по-голямо мрънкане. Вчера се пропука, но не на желаното място. Сутринта излезнахме с колелото (за да не изкука мама), но по едно време стана подозрително тихо зад гърба ми. Последва леко подпиране в гърба ми и последните 15 минути съм й придържала главата зад гърба ми. Неуспешен опит да я прехвърля в леглото, последван от обяд и 'няма спи'. Към 5 часа, когато положението отново отново заплашваше д

С връщането на работа си докарах ново предизвикателство - какво да си облека. Това трябва да се реши за предпочитане вечерта, защото сутрин времето по дефиниция не стига. Но... какво ще бъде времето утре? Прогнозата за времето в 20.20 дава добра ориентировка, ако я хванеш. Така в понеделник следобяд ме изненада невероятна жега за тукашни стандарти - 25 градуса. По случая поток на мисли: Освен глобалното затопляне, друго обяснение дали има? Хммм, коя дата сме? Май месец?!??! Та то е почти лято! Задачка за следващите дни: прибирам вълнените дрехи, вадя летните. Влизам в летен модус! Лятото ни изненада...

Преди малко повече от 5 месеца започнах този блог на шега, за интелектуална закачка и развлечение между храненията. Днес с близо 1200 посещения, вашите отзиви и окуражения, за мен това си е проект, който искам и ще продължа. Честотата на публикациите най-вероятно ще намалее, темата леко ще се промени - фокусът върху децата и стратегиите за справяне с техните предизвикателства ще се отмести по-скоро към търсенето на баланс между професионални задължения, семейни отговорности и опитите за отвоюване на личностно пространство и време. Но това е още по-наболяла и интересна тема, така че - стига да намеря някакъв баланс :) - ще е по-ценно за тези, които ме четат. По този случай си сменям профила.  От професионалистка се повиших в майка на две прекрасни дечица. За момента - отпуската по майчинство - съм им се посветила изцяло и ще изследвам този нов свят тук с вас. прави място на  Майка на две деца; професионалистка, която търси предизвикателства и желае да изследва нови територии; и

Преди повече от 6 месеца се впуснах в ново приключение, кодово име (тогава все още неизвестно): Данаил (+ Ноеми!). Днес започва следващото: професионални предизвикателства + Данаил + Ноеми. Какво научих последните месеци и какво ще вложа съответно в работата си? Поставяне на приоритети - майсторско планиране - импровизация - пазарене и преговори на най-високо ниво - делегиране... и всичко това между смяната на памперси, кърменията и реденето на пъзели. В сградата със знамената - втората вляво - ми е офиса. Смели крачки натам.  Ще е непривично да прилагам тези умения в новата среда. Вчера беше паника: къде ми е работната чанта и какво трябва да сложа в нея? Какво да си облека? Освен това мислите ми ще са наобратно - по-малко какво правят децата и повече какво се случва по света и съответно какво трябва да направя в това отношение. Но определено се радвам, че ще мога да водя необезпокоявана разговори за възрастни, да си изпия кафето на спокойствие,  да мога да се концен

Първите 10 дена в новата ни къщичка минаха. Ако си спомняте 105 кашона, дето ги пълнихме, сега се опитваме да ги изпразним. Имаме бая купчина празни, но може би 40% още чакат да бъдат разопаковани. По скандинавски пример Данаил спи в количката Големи промени се случиха. Освен че изгубихме биберона, вече има детска стая и спалня за родители. Понеже съм слухарче, няма проблем и се чуваме по малките часове. Например през нощта имахме 2 пиршества, което беше кофти, предната нощ беше кеф - към 6.45 ходих да видя какво става, защото беше тишина от някъде 10 часа. И общо взето кеф и кофти нощите се редуват. Ноеми спи вече в креватче за големи деца - махнахме й преградата, та от време на време се гоним, въпреки че като цяло е ок. Просто е прекрасна с нейния бял спален чувал (закопчан наобратно, за да се избегне ситуацията, когато намираш в леглото само един навирен памперс, но това между другото), малкият призрак Каспър, ако си го спомняте - това е точно тя. 3 полудни свикване в ясла