Времето лети

Ходихме на зъболекар с Ноеми - "доктор зъбки" както тя му вика (и както я научих очевидно). Прегледът се състоеше в преброяване на зъбите с полустиснати устни, но затова пък беше възнаграден с подарък. След 6 месецо пак - тук от двегодишна възраст започва профилактичните прегледи и даже май са задължителни.

(Тукашният) Великден мина. Боядисвахме яйца с Ноеми, което беше по-нестрашно отколкото очаквах. Хареса й да се чукаме с тях, дори се бореше самичка с два броя.

Данаил и Ноеми започнаха да образуват съюз, Ноеми му вика и му се хили, а той я гледа в захлас и се усмихва или дори се смее с глас. Какви ще ги забъркват след някоя друга година, не ми се мисли.

Данаил юнашки продължава да недолюбва да пие от шише, въпреки че го преборвам да изгълта 50 мл.

Онзи ден бяхме да се запознаем с новата ясла. Ноеми си игра в групата си все едно не е нищо ново/различно. Данаил очарова другарката със сините си очи - отлично, че те ще трябва да се борят с ината му.

Ноеми става в събота на 2 годинки.

В сряда получаваме ключовете за новото жилище. Имаме 9 дни до местенето. Вкъщи всичко е на вили и могили - тъкмо реша, че нещо не ми трябва и го опаковам, и веднага се оказва, че не е точно така...

Обещавам скоро пост със снимки.

Съзаклятници