3...

2... 1... и се местим.

Последните дни бяха нещо средно между черна комедия, трагедия и почти романтичен филм с леки feel-good елементи.

Малкото боядисване се оказа възможно след основно сваляне на тапети и малко замазване. До тук сме 3 дена назад по план.

Майсторът, който ни беше резервирал пълни 3 дни (отначало ясно, че са недостатъчно, за всичко, но достатъчно за най-спешните неща), ни отсвири мощно - някаква друга работа се заточила и ще му режат главата, ако не я свърши. Затова по собствено усмотрение ги трансферира в 3 пъти по 3 часа преди или след другата работа, но в крайна сметка едностранно отказа първия сеанс. По този показател сме с 3 дена закъснение, без майстор и 3 дена до местене.

Успокояваща, обнадеждаваща музика.

В момент на отчаяние пращам масова покана дали някой би имал час-два да побоядиса уикенда. 3 заявки.

В следващ момент на отчаяние пращам съобщение на другия майстор, който първоначално щеше да работи, но го отказахме заради другия (не питайте защо!) дали случайно не би имал тази седмица свободно време. Той звъни обратно и пита какво се случва. По гласа му познах, че се шокира много. Но ще дойде да помогне като се освободи от предната поръчка - ден или два (стискайте палци да дойде утре!). Евалд го гласи за президент - това само, за да имате идея колко упора дава изгледа, че ще ни помогне.

И моментът чудо: вчера звънейки на други майстори за пода, един каза, че днес ще го сложат - от тук романтичните отсенки - исках да го разцелувам по телефона. И хората са там и работят.

Все още сме доста назад - доопаковане в старото жилище, изчистване на новото, инсталация на лампи, пердета и такива глезотии, грижейки се все пак за децата и ядейки, спейки, но черното отчаяние започва да се разпръсва заедно с идеята, че ще бивакуваме в новото жилище, докото завършим спринт-маротона.

Това беше моят момент за мен, за да изпусна парата. Отивам да свалям лампи.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Мартенички

Торта-заек за рожден ден

Мартеници 2: гайтан и усукан конец