сряда, 29 април 2015 г.

Животоспасяващо

(1) Бебето се е напомпало до ушите, леко попридремва в ръцете ви. Леко го пускате в креватчето, но то надава кански вик. Най-вероятно въздух. Взимате го, държите го изправено, но то си остава неспокойно, затова въпреки че не е стриктно нужно, му давате да си цокне още малко. То се унася пак... но историята се повтаря. Таткото идва на помощ, явно не е глад, но миризмата на мляко дразни мъника. Той се унася в ръцете на татко, но се събужда със сърцераздирателен вик в момента, когато бива положен. След 3 опита мама се намесва пак и пуска още една врътка. Бебето заспива, за да се събуди в най-неподходящия момент. Въпреки неистовия шум мозъкът ми цъка и със сръчно движение си събличам тениската и му я бутам в носа. Плачът продължава, но на осезаемо по-ниски обороти. 30 секунди по-късно звучи като мъркане, а аз се измъквам на пръсти.

Вече 3 дена се лишавам от дрешките си с най-голямо удоволствие.

(2) В яслата на Ноеми станала грешка и й изгубили биберона. А пък тя изведнъж започнала да си заспива без него. Но като не върви, не върви. С цялото местене, кашони и чудеса и този вкъщи изчезна. Вече 5 вечери (и следобеда) тя повтаря как биберонът е изчезнал, аз й казвам колко много съжалявам, а тя заспива макар и след повече маневри. И този съкатлък след като тя беше почти готова да си подари биберона на едно бебе, дето го чакахме да се роди - то се роди, ама си остана без беберон...

А аз трябва много дискретно да го изхвърля, че тя се рови навсякъде и да не стане пак грешка.

понеделник, 27 април 2015 г.

Кулинарни изкушения

Кашоните в кухнята намаляха до три, съответно изкопах приспособленията за сладкиши и реших да тествам печката. Получи се нещо разкошно, още повече че сложих препоръчаните плодове в рецептата за мъници, която споделих преди месец. За следващото издание си купих продълговата форма за печене, мисля, че това ще е най-добрият вариант.
Френският сладкиш (рецепта тук), изпечен в голяма тавичка в новата печка. Ура!

От кашоните извадих и тефтерите с рецепти. Както обещах на Плами, това е любимата ми рецепта за мъфини.

Шоколадови мъфини

Необходими продукти: 
2 яйца - 1 ч. захар - 1 ч. брашно - 6 с.л. какао - 2 ч.л. сода - ванилия -2/3 ч. или 160 мл прясно мляко - 2/3 ч. или 150 г масло - 120 г шоколад.
Яйцата и захарта се разбиват, докато бухнат и побелеят. Добявят се останалите продукти без шоколада и се объркват хубаво. Получава се доста течно тесто, което се разпределя във формичките. Във всяка формичка се слага по парче шоколад или както гледах по едно кулинарно предаване, шоколадът се слага във фризера за 10 минути, след което се натрошава по-лесно. Пече се около 30 мин. на 180 градуса.

Забележка:
1. 120 г шоколад са по рецепта, аз обикновено слагам по едно парченце. Също така използвам олио вместо масло и го слагам малко на око (слагам малко повече мляко и малко по-малко олио). Дори и без парчета шоколад са хубави, те биха могли да се заменят с плодове например.
2. Моят любим вариант е с бял шоколад и малини (замразени от супермаркета). Във всяко кексче слагам едно парче бял шоколад и една малинка. Много е просто, но същевременно ефектно, а какаото, белият шоколад и малините се допълват идеално.

Да ви е сладко!


вторник, 21 април 2015 г.

3...

2... 1... и се местим.

Последните дни бяха нещо средно между черна комедия, трагедия и почти романтичен филм с леки feel-good елементи.

Малкото боядисване се оказа възможно след основно сваляне на тапети и малко замазване. До тук сме 3 дена назад по план.

Майсторът, който ни беше резервирал пълни 3 дни (отначало ясно, че са недостатъчно, за всичко, но достатъчно за най-спешните неща), ни отсвири мощно - някаква друга работа се заточила и ще му режат главата, ако не я свърши. Затова по собствено усмотрение ги трансферира в 3 пъти по 3 часа преди или след другата работа, но в крайна сметка едностранно отказа първия сеанс. По този показател сме с 3 дена закъснение, без майстор и 3 дена до местене.

Успокояваща, обнадеждаваща музика.

В момент на отчаяние пращам масова покана дали някой би имал час-два да побоядиса уикенда. 3 заявки.

В следващ момент на отчаяние пращам съобщение на другия майстор, който първоначално щеше да работи, но го отказахме заради другия (не питайте защо!) дали случайно не би имал тази седмица свободно време. Той звъни обратно и пита какво се случва. По гласа му познах, че се шокира много. Но ще дойде да помогне като се освободи от предната поръчка - ден или два (стискайте палци да дойде утре!). Евалд го гласи за президент - това само, за да имате идея колко упора дава изгледа, че ще ни помогне.

И моментът чудо: вчера звънейки на други майстори за пода, един каза, че днес ще го сложат - от тук романтичните отсенки - исках да го разцелувам по телефона. И хората са там и работят.

Все още сме доста назад - доопаковане в старото жилище, изчистване на новото, инсталация на лампи, пердета и такива глезотии, грижейки се все пак за децата и ядейки, спейки, но черното отчаяние започва да се разпръсва заедно с идеята, че ще бивакуваме в новото жилище, докото завършим спринт-маротона.

Това беше моят момент за мен, за да изпусна парата. Отивам да свалям лампи.

неделя, 12 април 2015 г.

Фоторепортаж

Великден
Боядисвахме яйца - щетите бяха минимални. За допълнителна емоция Ноеми беше без памперс. Това е новата борба - тя не иска да й сменяме памперса, но същевременно не иска/не може още да ползва гърнето.
Резултатът - бялото се строши по време на варенето. До православния Великден ги изядохме.
Ноеми се радва на "яйца цупи", самичка.

Ноеми на 2 годинки

На рождения ден на Ноеми валеше, точно както когато се роди. Разходихме се под дъжда и нейните къдрици превъртяха.
Черпихме се с пюре от манго с гръцко - мазно - кисело мляко. Така и Данаил можа да се почерпи - без киселото мляко.
Идеята за духане на свещички не беше много разбрана, виж концептът подарък...
Забележете гладния поглед...
...беше нещо познато и желано, под кодово име "кутийка" (doosje).  С надеждата да не се провиква посред нощ, й подарихме бебешки часовник - има две картинки с едно играещо и едно спящо зайче, като в зависимост от часа едното или другото е осветено. Гледа го с огромен интерес, но е още много рано да кажем дали работи.
При козичките празнуваме с холандските роднини. Първи контакт на Данаил с животинките.

Най-обичам да се катеря...

...а пързалката се конкурира с люлката за най-любимо занимание на площадката. Какъв рожден ден, а?

Разни (полусбогуване с Амстердам и неговите потайности?!?!)


Брррръм!
На кафе, докато още може....
Моето малко съкровище.  
Още един начин да я накарам да ходи - искаш ли да буташ количката?
Произведение с пластелин, какъв ентусиазъм, нали?

четвъртък, 9 април 2015 г.

Времето лети

Ходихме на зъболекар с Ноеми - "доктор зъбки" както тя му вика (и както я научих очевидно). Прегледът се състоеше в преброяване на зъбите с полустиснати устни, но затова пък беше възнаграден с подарък. След 6 месецо пак - тук от двегодишна възраст започва профилактичните прегледи и даже май са задължителни.

(Тукашният) Великден мина. Боядисвахме яйца с Ноеми, което беше по-нестрашно отколкото очаквах. Хареса й да се чукаме с тях, дори се бореше самичка с два броя.

Данаил и Ноеми започнаха да образуват съюз, Ноеми му вика и му се хили, а той я гледа в захлас и се усмихва или дори се смее с глас. Какви ще ги забъркват след някоя друга година, не ми се мисли.

Данаил юнашки продължава да недолюбва да пие от шише, въпреки че го преборвам да изгълта 50 мл.

Онзи ден бяхме да се запознаем с новата ясла. Ноеми си игра в групата си все едно не е нищо ново/различно. Данаил очарова другарката със сините си очи - отлично, че те ще трябва да се борят с ината му.

Ноеми става в събота на 2 годинки.

В сряда получаваме ключовете за новото жилище. Имаме 9 дни до местенето. Вкъщи всичко е на вили и могили - тъкмо реша, че нещо не ми трябва и го опаковам, и веднага се оказва, че не е точно така...

Обещавам скоро пост със снимки.
Съзаклятници