вторник, 31 март 2015 г.

Час по трудово

На мен поне ми радват очите
Рисуване, лепене, мазане, бъркане печене - все неща, които не се асоциират директно с майчинството. Но то е невероятен стимулант на творческото мислене и креативността. 

Днес се забавлявах, асемблирайки прощалните подаръчета за в яслата. То идват много поводи за празнуване, та аз почнах да се бъркам. На 13 април ще черпим за рождения ден на Ноеми, а 10 дена по-късно ще връчим пакетчетата на другарчетата за изпроводяк. Днес организирах и подаръци за другарките, една задача по-малко в списъка.
Малкият ми помощник

неделя, 29 март 2015 г.

Кулинарен уикенд

Част първа: Данаил

В крайна сметка реших, че е време да започнем със захранването - Данаил даваше всички сигнали, че е готов: основният е, че ни гледа с огромен интерес, когато ние ядем. Първото блюдо беше варен морков, вчера. И той си го хапна, без да му мигне окото, буквално. Никакво плезене и плюене.
Малкият мъж отказваше последните седмици да пие мляко от шише - просто не искаше, аз знам, че може, но въпреки всичко аз бях изпаднала в леко нервно състояние. Една мацка вчера ми препоръча да пробвам друг вид бутилка/беберон и май намерихме решение - поне днес след порцията морков изгълта тренировъчната доза за отрицателно време. А морковът беше посрещнат с усмивка. Следващата спирка мисля да е зелени фасулчета - има замразени, че сега не е много сезон за пресни зеленчуци.

Но така неусетно минахме на следващата фаза - приучването към твърда храна.

Част втора: Ноеми

След като изчетох чиклит от библиотеката, реших, че е време за малко сериозна литература. Влезнах в секцията за възпитание и вниманието ми грабна Възпитание по френски: Френските деца не хвърлят храна (мой свободен превод след обиколка по руските сайтове, за по-добра идея виж оригинала тук). Чете се като роман, но е базирано на научни изследвания, които са обобщени около впечатленията на майката американка.

Освен че вчера вечерта сложих по съвет на книгата Данаил буден да заспи (последните седмици заспиваше, хранейки се), реши да изпробвам рецептата за кейк, който всички френски тригодишни деца приготвяли сами. Разбира се с помощта на Ноеми. Тя се забавлява прекрасно, дори реши каква екстра да му сложим - какао. Шоколадчетата отгоре ги боцна също тя - собственоръчно.

Щети: пренебрежителни. Тестото е с добра консистенция, за да не може да хвърчи много из кухнята. Ще бъде повторено с други екстри.

За тези, които искат да пробват сами, ето рецептата.


gateau au yaourt 

(демек сладкиш с кисело мляко)
  • 2 чаши пълномаслено кисело мляко (по 250 г)
  • 2 яйца
  • 2 чаши - или според предпочитанията , по-малко - захар
  • ванилия
  • 1/2 чаша олио
  • 4 чаши брашно
  • 1,5 ч,л. сода бикарбонат 
  • екстри на вкус, например: 2 чаши замразени плодове, 1 чаша натрошен шоколад...

Смесват се яйцата и захарта, киселото мляко, ванилията и олиото. Отделно се обърква брашното и содата, които след това се добавят към яйцата. Изсипва се в намазнена тава (или форми за мъфини, ако фурната ви е кофти като нашата, направихме половин доза = 12 мъфина) и се пече 35 мин на 185 градуса. Надига се много и препоръката е да се яде с малка крем фреш (crème fraîche).

Добър апетит!

петък, 27 март 2015 г.

Пещера

Ноеми поиска да й пусна песнички. Натискам копчетата на уредбата - нищо! Хм! Сред около 7 опита ми просветна, че проблемът не е в уредбата, а е по-фундаменален. Бърз поглед и да, всички лампички по уредите са изгаснали. Помощ, няма ток!
Поне тъкмо си бях направила кафе, че иначе нямаше да го преживея. След това благослових мързела си, защото я си представи, че тъкмо бяхме излезнали и да заседнем в асансьора. Не ми се мисли!
Бърза проверка в онлайн пространството показва, че цялата провинция Северна Холандия е без ток. Не е ясно и кога ще поправят дефекта. Прекрасно, какво да правим затворени вкъщи?
Данаил спи, а с Ноеми се изявяваме творчески - тя лепи хартийки. След това сглобяваме пристигналата вчера стълбичка с малка тоалетна чиния и се опитвам да я ентусиазирам да седне на нея. Катеренето е хит, но сядането не буди интерес...
Данаил се събужда, сменяме памперси - поне вода има да си измия ръцете - храним се малко. Още няма ток. Навън вали, така че дори идеята да слезнем от 6-тия етаж по стълбите не върви.
Спомням си как като бях малка, седях в скута на баба до прозореца и чакахме да дойде токът. Вече обмислям къде да се позиционираме, когато лампата изведнъж светва. След близо 2 часа.
Пещерата се превърна отново в уютно и модерно жилище. Но първобитното усещане няма да забравя бързо. Зависимостта от тока и всякакви други електрически джаджи е стряскаща.
Изкуството ни спаси - творбата на Ноеми

сряда, 25 март 2015 г.

С болка в сърцето

Кърмата е най-добрият старт за бебето. Факт.

НО връзва майката на златен синджир.

НО струва толкова усилия да се издой (простете израза!), за да се освободи.

Тази вечер трябваше да излезна. Преди да излезна накърмих, доколкото можах, но малкият принц не изглеждаше задоволен. Но аз бях подготвена - 40 мл от запасите във фризера, 80 от по-рано през деня. Излизайки, казах изрично: като свърши от фризера, стопли прясното (веднъж стоплена, кърмата трябва да се консумира до 1 час, не може да се претопли).

Прибрах се, всички спят. Прясното шишенце е в кухнята, съдържанието изглежда непроменено. За всеки случай попитах дали не е топлено. Ами само 3 минути е стояло във вряла вода. И да, не е изпил и другото. Защо съм мърморела, изхвърляйки го?!?!?!?

вторник, 24 март 2015 г.

Имало едно време...

Отново принцеса
...така започват приказките. В които се разхождат принцеси с принцески рокли.

Та вчера аз пробвах отново принцеската си рокля. 4,5 години (точно днес) след големия ден. И две дечица. И чудо: събрах се! Нищо не се разхвърча, нищо не се скъса. Но вижте сами.
4,5 години? Времето лети! или Събрах се!


Открийте разликите - на преден и заден план.
А какво се случва сега с роклята? Ами моята прагматичност реши, че след като я бях забравила за 4,5 години в килера, е грехота да я оставя да събира прах и да жълтее още Х години, докато се принудя да я изхвърля. Затова й намерих нов дом - ще пътува за Нигерия, където догодина ще украси още една булка. Преди малко я взеха. Все пак имам чувства - изведнъж се появи една буца в гърдите ми. Ще ми липсваш, рокличке, ще ми липсва принцеското усещане, което ми даде. Благодаря ти за прекрасните моменти и бъди щастлива. 

Кажете ви сега, къде са вашите булчински рокли?

неделя, 22 март 2015 г.

За приятелството и още неща

Отегчена си цъках из Фейсбук, когато видях тази статия. Открих научното обяснение на феномен, който ме кара да се чеша зад ухото от време на време: къде изчезнаха всичките прекрасни хора, с които ей така се сблъсквах почти непрекъснато по време на следването си? Как така споделяхме световни тайни само часове, след като се бяхме запознали, и все още като се видим след месеци или дори години, имам усещането, че сме се разделили само преди часове?

Най-интересно за мен беше да видя условията, които са нужни, за да откриеш прекрасността на другите и да станеш приятел.

  • Близост (географска или в оригиналния текст proximity)
  • Повтарящо се спонтанно вземане-даване (repeated, unplanned interactions)
  • Обстановка, която стимулира хората да махнат маските си и да споделят (a setting that encourages people to let their guard down and confide in each other)

В моето забързано ежедневие в големия анонимен град не е учудващо, че често отношенията с другите са предимно функционални и/или повърхностни, т.е. това е другарчето за спорт и/или ние бистрим кой от къде е и какви проблеми има в работата. Ето че сега, когато принудително забавих движението си и се въртя в един добре очертан кръг, се оказва, че дори и в тези неоптимални условия има възможност за чист контакт, който стопля сърцето. Едва ли бабата в супермаркета, на която помагам да намери правилното бурканче, ще стане моята най-добра приятелка, но ето че аз й давам от времето си и я приемам такава каквато е. Същото усещане имах, когато гушках Ноеми, след като беше паднала от колелото, и толкова хора на пазара спряха да ме успокоят и да ми предложат помощ, била тя и просто голяма прегръдка или уверението, че всичко е наред, и да не забравям и себе си в тази ситуация, моя шок. 

Интересно ми е как ще бъде след 2 месеца на "село", дали ще намерим подходящите условия за нови приятелства, които ще разцъфтят сякаш от само себе си, както в университета или ще се натресем предимно на засиления социален контрол, т.е. местните клюкари.


Широка усмивка въпреки всичко.
И отворено сърци, очи и уши за хората около теб.
Гледайки условията, се сетих и за идеалната среда за нови приятели: екскурзионно! Там си вързан за хора, които иначе може би не би избрал, но които виждаш сутрин, обед и вечер; с които делиш храна, легло и тегло, и затова е трудно да се представиш за някой, който не си. Заради различията и географското разпространение приятелството може да е ограничено до седмицата в планината, но това не го прави по-малко истинско. Към момента този среда е мираж, но вярвам, че ще се завърнем един ден, в разширен състав.

петък, 20 март 2015 г.

Първа помощ

Преди около 5 месеца Ноеми падна както си беше в столчето с все колелото и си удари главата на паважа. Нададе велик рев, рева 20 минути и после заспа в ръцете ми (беше на обед). Каква е процедурата в този случай?

Ноеми най-вероятно дори не си спомня инцидента, но мен ме накара да се замисля и да се огледам за възможности да се подготвя за - не дай си Боже - такива случаи. И открих курс за първа помощ на деца и бебета. Онлайн теорията беше шокираща - има толкова много възможности за мъниците да се наранят, че в началото дори обмислих да се откажа. Но като щраусът си скрие главата в пясъка, това променя ли нещо в ситуацията? За съжаление не :(

Теорията е организирана около различните помещения у дома - хол, кухня, баня, двор, стълби - и дава отговор на много въпроси. Кога трябва да се търси медицинска помощ? Какво да правиш при изгаряне? Как се почистват и превързват рани? Как да се реагира при падане и фрактури? Ожилване или забит кърлеж? Това бяха сравнително "ежедневните" неща. Но какво да правиш при задавяне и задушаване, как се реанимира, как да обезопасиш човек в безсъзнание - това са си стряскащите теми. 
Никога не е късно да се учиш: моята партньорка за упражненията
вчера беше на 70+, но припадаше и се свестяваше като 20-годищна.

Вчера беше практиката, 4 часа. Горкият ми бебешки мозък даваше заето 2 часа след началото, още повече че всичко се случваше по време, когато реанимирам след вечерния маратон. Обдишвахме, правихме сърдечен масаж, превързвахме се, местихме жертвата с хватката на Раутек или спасявахме бебето от задавяне по сандвич метода и чрез прилагане на Хеймлих... Не ви се хваля колко много съм научила, просто се надявам, че всички тези неща ще ви заинтересоват и дори и вие може да изкарате такъв сертификат. Пак казвам, да не се налага, но принципно бихте могли да спасите живот - дори и на улицата.

П.С. Холандският Червен Кръст има приложение как да се действа в критична ситуация или дори да се реанимира. Това за като идея за задълбочаване.

сряда, 18 март 2015 г.

С деца на море

Добре де, не задължително на море, но на път.

Дрехи - поне 7 комплекта. Одеалце, пелени, спален чувал. Пакет памперси и няколко пакета мокри кърпички. Походно креватче. Висок стол. Количка и столче за кола. Кенгуру.

Не, този път не става дума за местенето. Това са основните неща, които са нужни за уикенд пътуване с бебе. Колата - с голям комби-багажник - се затваря трудно. Ние имаме буквално по 2 тениски и четка за зъби, т.е. не е заради нашите неща. Ако ще се яде навън и сте придружени от самостоятелно движещо се мъниче, препоръчвам предварителната поръчка на храна, която след 20 минути и една разходка/посещение на детската площадка ви чака за директна консумация на масата.  

Първото летене на Ноеми на почти 4 месеца.
Или пък велико подскачане върху куфарите, за да се затворят - ще се лети! Особена разлика между количеството багаж за 3 дена и една седмица няма. За истинските търсачи на силни усещания препоръчвам соло полет с детето. Безплатен съвет: ако пътувате сами с полубългарче, но с чужд паспорт, дори и да има, НИКОГА не си признавайте, че има ЕГН. Защото ще ви трябва нотариално заверено пълномощно от таткото на български (или пък могат да ви свалят от самолета, както подсказа допълнителният етикет на куфара). Нашите митничари английския не го тачат и не признават чужди формати. Решинието, което те ми подсказаха, е да пътува с двата паспорта - @*&%!? - по какъв начин това ще попречи на евентуално отвличане на детето ми е непонятно. Единственото преимушество, което виждам в случая, е че ще се пълни хазната за вадене на паспорти. Но това е странична забележка.

Бавно започвам да поглеждам отвъд преместването. Къде и кога ще е първата ни почивка като четиричленно семейство? Кога точно и как ще стигнем до хубавата родина? С какви предизвикателства ще се сблъскаме пътьом? Как ще изглежда тази почивка? Досега се бранехме, но (кога) ще заменим ли свободния си туристически дух за удобството на масовото извращение наречено ол-инклузив? Хммм, това ще да е интересна година.

понеделник, 16 март 2015 г.

1 от поне 105

Почна се! Първия кашон го напълних, остават ни около 104. Поне по списък.

Доставиха ги в събота. Едната стая сега е блокирана от тях, къде ще ги - ще се - денем, като се напълнят, не ми е ясно. Но пак ще разберем.

Остава вълнуващият въпрос колко неща сме събрали през изминалите 6 години (откакто се преместихме на сегашното място, бел. ред.) и колко от тях ще ни трябват за следващите 6. Днес попаднах на вълнуващо видео на японско гуру за подреждане (виж тук, предупреждавам 42 минути смесица от японски и английски, затова малко пародия, ама гуру...). Как да решиш, според нея, дали да запазиш нещо: има ли "spark" или ти източва енергията, като ги държиш?

Иронията настрана, но как действително да отбереш нужното от ненужното? Аз съм привърженичка на разчистването. Записки от следването? Не съм ги поглеждала откакто завърших (а и мисля, че са малко остарели), затова заминаха. Което не си ползвал 6 месеца или дори години, не ти трябва. Ако се изненадаш какво намираш вкъщи, пак не ти трябва, дори не си знаел, че го имаш. Но какво е положението със сантименталните "съкровища"? Някъде намерих и билетите, с които се преместих в Амстердам - за мене това са хартийки и мястото им е в кофата за стара хартия, но Евалд твърди, че са спомени, които следва да се пазят... По тази линия очаквам много търкания, дали аз нямам сърце или пък той е твърде сантиментален? Аз вярвам, че спомените ги носим в сърцето си, а не в кашони. Освен всичко друго кашоните ни пречат да търсим нови изживявания и да трупаме нови спомени. А с Ноеми и Данаил тепърва ще откриваме света.

вторник, 10 март 2015 г.

Малко фрозън класик със соево мляко и ванилия

Препичам се като гущер на слънцето - пролет е, топло е! Оцеляхме! Това ми мина онзи ден през главата, препичайки се на слънце за първи път. Зимата си отива, с нея и частичната летаргия, която ме беше обзела.

Данаил прескочи най-бебешкия период, вече си е малко момченце. Този път съм подготвена, при Ноеми тъкмо бях решила, че съм й хванала цаката, когато тя започна да спи по-малко през деня, да се върти и да общува повече. Тогава беше шок, сега е празник. Освен горе споменатите дейности, младежът се смили над мен и вечер ги няма епичните насмуквания с мляко от 7 до 12. Към 9 часа е готов и си спи до към 3. Чувствам се ВИП в клуба И аз съм човек: освен някоя минута за мен си, си лягам и по по-нормално време.

Всичко това празнувам с фрозън класик със соя и ванилия. В моя любим Оост в Амстердам. Започвам да се сбогувам с хора, неща и места тук, поне в главата си - скоро ще бъдем в Хофдорп. А там няма такова ледено капучино. Осъзнавате ли колко специален е този момент?

Беберон: любовно обяснение с елементи на омраза

Бебе значи биберон. Поне аз така си мислех. Съответно Ноеми, която имаше отлично изразени колики, го получи пре първа възможност. Тук кърмените бебета могат да му се насладят едва около 4 седмици след раждането - до тогава усвояват само техниката на сучене, която е различна от биберонената техника. Беше истинско тържество да си върна кутрето - което до тогава служи като биберон - и да си имаме доволно бебе. Биберонът е магия - успокоява мигновено неспокойното ревящо бебе.

Няколко месеца по-късно четох една статия от лагера на (умерените) противници на биберона. Биберонът - позволявам си свободен цитат - е средство да накараш бебето да млъкне, защото точно сега не ти се занимава. Хмм, защо ли това ми се стори познато и достоверно? Как това каране да си замълчи се връзва с идеята ми за самостоятелно и независимо дете? След този момент на осъзнаване биберонът беше резервиран само за заспиване, през деня просто спрях да го взимам с мен навън. И така месеците се изнизаха неусетно, ето утре стават точно 23. Биберонът се поисква, когато я сложим в леглото - всеки път тайно се надявам да не го поиска...

Последното тотално отказване ще е тежко. Най-често се чува 3 дена як рев и после е забравено, най-доброто решение, което са вземали. Но това ми звучи като пост-фактум виждане. През самите дни на отказване си е ад. Трябва да сме добре наспани и на една линия - Ноеми усеща отдалече кой е на път да се пропука и насочва усилията си натам. Аз се опитвам да я облъчвам - уж я уча на колко е години, но всъщност й повтарям, че като стане на 2, ще й отнемем биберона. Тя на няколко пъти също повдига въпроса, но ме съмнява, че ще се даде без бой. Допълнително утежняващо обстоятелство е, че използваме - предимно Евалд, защото той е отговорен сутрин за нея - биберона като средство за удължаване на съня, когато тя се събуди много преди 7 и особено през уикенда. Страхувам се, че това ще бъде много по-тежко от момента на заспиване и ще раздели фронтовете. От друга страна с всеки изминал ден отучването става все по-тежко. Ако някога знаех това, което знаех днес, бих я обезбиберонила преди да навърши годинка, но уви този момент го пропуснахме.

А Данаил? Той няма биберон. Нямаше колики и с целия театър сега с Ноеми не видях смисъл да му дам ей така. Той си заспива без проблем и без оплаквания. Само дето през деня понякога ще си изяде ръцете. Като го видя така, се чудя дали не се вкарваме в следващия филм - но така или иначе ще е касов хит.

понеделник, 9 март 2015 г.

Бебешки дрехи

Бебешките дрешки са невероятно сладурски. Отлично си спомням първите пъти, когато около мене се родиха деца, и аз съответно прекарвах почти часове, избирайки най-прекрасните неща. Спомням си също как изпрах всичките неща, които бях купила за Ноеми, и как ги простирах - невярваща колко са миниатюрни (а те в послествие се оказаха огромни за нея...).

2 години по-късно дрехите са нещо тривиално: кои са чисти? Все още стават ли? Открих, че не съм майка, която гласи дъщеричката си като кукла. Самата аз съм прекалено практична, а и за мене е по-важно, тя да се чувства добре и да може да открива света ( ~ да се омазва като за световно). Другата теза, че момчешките дрехи са скучни, защото дрехите на 3 месеца, на 3, 13 и 30 години са същите, не съм я тествала. Износваме дрешките на каката - много прозорливо първите размери са в неутрални цветове - а необходимите допълнения се купуват поради обстоятелствата по чисто функционални критерии и с минимални логистични усилия. 

Резултатът - или изненадващото откритие, според гледната точка - едно щастливо момченце, което от вчера официално отвори следващия размер: 68! Това също е нещо, което младите майки не подозират - че купените с толкова любов красоти ще са безславно омалели само след няколко седмици. От 74 размер нещата се носят по-дълго. Затова ако търсите подарък за бебе, това е един добър размер за нещо красиво. Утежняващо обстоятелство: смяната на сезоните, 74ти размер се облича след около 6 месеца...

Другият феномен при бебешките дрехи са торбите от омалели дрехи, които се предават от една майка на друга. Дрешките не се късат, евентуално да се зацапат или да се разкапят от пране. Или пък са съвсем нови, защото са били отзад в гардероба/едни от 10те еднакви/получени като подарък, но вече малки. Та майките често искат любовта, с която са избирали дрехите и гледали носещите ги манекени, да пребъде при други деца. Това означава, че сред транша може да има невъзможни неща - като стил или степен на износеност. При всички положения обаче предлагането на старите дрехи е израз на привързаност и симпатия към твоето мъниче и доверие към теб - че можеш да оцениш жеста и да продължиш традицията. Моят съвет в случая е: благодарете с широка усмивка (ако разбира се при никакви обстоятелства няма да сложите ненова дреха на детето си, откажете с усмивка - ще улесни живота на друг, за това виж по-долу), вземете целия пакет и едва вкъщи на затворени врати го проверете систематично. Нужни са три купчини: износено - отврат или малко - става. Първото в боклука (кофа за рециклиране?), второто предай нататък (разни хора, разни идеали/размери), а последното минава през пералнята, преди да влезне в употреба. По този линия Ноеми днес беше истинска дама.
Бебешки гардероб: от всичко по малко.
Аз лично много се зарадвах на пакета - с ужас вече се чудех къде да ходя/да се ровя за нови допълнения. Поне за мен пазаруването на НЕОБХОДИМИ дрехи за мъниците е един малък ужас. А) Къде да ги паркирам, за да мога да свърша работа? Б) Къде имам реален шанс да свърша работа, без часове обикаляне? Виж, за неща, които са просто хубави, все още имам слабост - най-странното е, че сега изборът на детски дрешки ми доставя повече удоволствие отколкото до търся за мен си.

Спасение предлага и пазаруването в интернет. Поръчваш днес, а утре ти го носят вкъщи. Спестяваш си обикаляне, защото в първия магазин нямат нужния размер, а във втория желания цвят. Изисква обаче да знаеш какви са им размерите (по-малки / големи / за по-финни или по-стабилни деца), както и доста фантазия да можеш да си представиш какъв точно е зеленият цвят или какво е усещането от 95% памук и 5% еластан. Не на последно място лъскавите продукти могат да изглеждат отчайващо евтини на живо, но хей, често ще дойдат и да си ги вземат, ако не ни харесат.

неделя, 1 март 2015 г.

Честита баба Марта...

...или традициите в мулти-култи среди

Показах на холандската част от семейството мартениците и всяка година им пращам чинно по пощата. Първата година дадох пространно обяснение какво и как и от тогава намалявам съпътстващата информация - все нещо ще си спомнят от предната година. Мартениците определено са едно от нещата, на които се радват. Виж постната вечеря с боба и сърмите на Бъдни вечер се тачи много по-малко. Разбираемо предпочитанията са за мазни пържоли.

Но традициите се прихващат и в обратна посока. Първия път като отидохме на рожден ден, адски много се зачудих защо ми честитят и на мен. В Холандско обаче ти празнуваш с рожденика и съответно и ти имаш малко рожден ден.

Като цяло холандците имат по-малко традиции или поне различни традиции за всякакви поводи. В моето холандско семейство те са предимно кулинарни: като се събере цялата фамилия се яде китайско (бел. ред. там също се наблюдават други "традиции" в сравнение с българското китайско например) за вечеря. Всеки път едно и също до такава степен, че и аз научих оригиналните заглавия: фу-юнг-хай, чап-чой, баби-панган...

Алоо, чувам ви да мислите, какви фу-юнг-хай, рождени дни и мартеници, какви пет лева? Това, което всъщност искам да кажа, е че традициите не са това, което бяха. Моите деца ще си имат свои традиции и те няма да са същите като тези, с които аз съм израстнала. Те ще са по-богати, защото ще си избират от две култури. Но защо тогава не мога да изгоня тази досадна мисъл, че моето културно наследство е по-истинското?!?!

Честита баба Марта! Весели, засмени, бели и червени!