Честит празник!

Имаме повод за празник. Не, не е св. Валентин. Не е и Трифон Зарезан. Нашата бейбиситърка се върна от семестър в чужбина! Веднага беше поканена на аудиенция при младите членове на семейството. А мама и татко направиха инструктаж, помахаха и се изнизаха.

Природата и тя празнува - разни сърчица се намират на неочаквани места.

Какво удоволствие е да затвориш вратата след себе си и да няма кой да те дърпа за крака или да се въртиш като пумпал да видиш дали суитата ти още те следва. Да се метнеш на колелото и да потеглиш нанякъде. В нашия случай за бизнес обяд да планираме следващите 3 месеца, защото се задава голяма промяна, но за това друг път. Свършихме толкова работа колкото за последните 3 седмици между другото.

След това отидохме да навестим китайките - за едночасов релаксиращ масаж. Аааах! Разбира се китайките масажирайки, си говорят, но след 10 минути почваш да ги игнорираш много успешно.

Всичко прекрасно, но майката природа е помислила по въпроса - малките бебета не биват зарязвани за дълго. Малко преди второто хранене напрежението стана непоносимо и се понесохме бавно, но сигурно към вкъщи, 30 минути предсрочно.

Щастливи си се прибираме.

И най-хубавото е, че се прибираш и намираш всички щастливи. Ноеми повтаря "Тине" и очевидно й харесва новото другарче за игра. Данаил си се нахрани и отново доволно отмърка. А ние с изненада установихме, че е вече време за вечеря, въпреки че вътрешният ни часовник показваше 3 часа!

По този случай директно се уговорихме с "Тине" да се видим след две седмици. Замислили сме спортен полуден :).

А за днес наздраве!