сряда, 25 февруари 2015 г.

Списъци със задачи

Ще се местим. Ураааа! Всъщност ура в бъдеще време. Защото сега е предимно ууу-аааа! Между памперси и перални, спане и хранене, рев и пъзели в главата ми се случва следното:

Отказване на сегашното жилище: да
Отписване/отказване ток/вода/интернет сегашно жилище: готово или поне подготвено
Избор и поръчка ток/вода/интернет ново жилище: готово
Отказване ясла: готово. Глоба за късно анулиране, *%#*&@!
Избор и записване нова ясла: готово. Кога ще се обадят за да се уговорим за дните за свикване?
Смяна на застраховките: кубици и квадратни метри, гръм, стъкла, без доплащане за деца...
Избор на фирма за местене: колко!?!??!? Явно всичките фирми се шегуват, хамал да си в Холандия.
Промяна на адреса навсякъде: успех с това...
Опаковане: очаквам нова адски интересна игра с Ноеми, аз слагам, тя вади...

Толкова се унесох, че пропуснах почти най-важното - къде ще ходим? Сбогом Амстердам, здравей Главно Село (Hoofddorp).

четвъртък, 19 февруари 2015 г.

Бебе-пубер или Разсейвай и владей

Тук е крилата фраза: "Аз съм на две и казам не". Този възраст е известна и като бебешки пуберитет или ужасните 2 години (the terrible twos).

При нас всичко започна през лятото - година и четири месеца! - с кокетно не и завъртане в обратна на желаната посока. Достигна драматични висини и впечатляващи децибели след повишението в кака (година и седем месеца). Хвърлянето на земята и ревът, сякаш някой я коли, ме караха да преглътна притеснено и да се моля съседите да не известят социалните служби. Сега се движим на стабилно високо ниво, което се изразява в гоненица и убеждаване, за да се облечем, сменим памперс, измием ръце, изкъпем, измием зъби, легнем, излезнем навън и т.н.

Ето няколко изпитани съвета и проверени практики:

  • Според детската консултация е нормално. Децата изследват границите, своята воля и себе си като индивиди. Нужно е да се повтаря всеки път какво е разрешено и забранено, дори и те да не дават признаци, че чуват, съобщението се наслагва и в даден момент ще разберат/ще "чуят". Не бива да им се угажда, негативно поведение трябва да се игнорира или поне да не се стимулира, защото се превръща в навик. 
  • Позитивно възпитание: умните хора са открили, че малките деца помнят/възприемат преди всичко последната дума. Т.е. "Не удряй" може да доведе до още по-агресивно поведение. Доколкото е възможно, инструктирайте предимно какво ДА се прави, например "Погали". Също така хвалете детото всеки път, когато се държи подобаващо: "Браво, мама се гордее с теб, че днес стоя мирно в стола си по време на вечеря". Това ще го стимулира да продължи в същия дух. Поощрение под формата на прегръдка и погалване по главата е също препоръчително.
  • Вербализирай: ревът частично се обяснява с неспособността на детото да изрази своите чувства. Може да му помогнеш, като ги назовеш: "Знам, че си разочарована, защото искаш да си играеш още, но си много изморена и трябва да поспиш". Признавам, че това не ми се отдава много.
  • Бъдето последователни. Щом прекрачат една граница, няма връщане назад. Ние така не спряхме няколко пъти Ноеми да се качи на масата и сега стандартната вечеря е с нея седнала - или дори права - между нас на масата, като си избира от коя чиния (изключая нейната) да си щипне нещо. Никак не ни се връзва, като кажем, че масата не е за седене. Същевременно обаче в яслата си седи на стола.
  • Разсейвай и владей: в кухнята микровълновата е на нивото на Ноеми с всичките копчета, които се толкова интересни за натискане. Тя обаче е глуха за "Не!"-то. След седмия път прилагам друга техника: "Ноеми, къде е бебето/чорапите ти/топката...?". Обикновено действа, тя се оглежда и тръгва да търси. 20 секунди по-късно микровълновата е забравена. Друга тактика е преувеличението и отклонението на вниманието при телесен контакт. Бойкот за смяна на памперс?Приготви всичко на земята и започни с обилна доза гъдел, хапване от коремчето и вратлето, като със сръчно движение махаш панталон и боди. След това е въпрос на бързина и сръчност да затиснеш детото нежно за коремчето, докато говориш глупости и го гледаш в очите, да смениш памперса. Отказва да си мие зъбите? Седни на пода и гушни детото, захапала четката да дръжката. Устата му се отваря. Прихвани го нежно с крака и със светкавично движение освободи ръцете. С едната гъделичкаш, то се смее и устата е отворена. С другата хващаш леко четката и потъркваш. 2 минути са невъзможни, но 20 секунди са все пак нещо.  
  • Почивай си: някои дни мога по-добре да понасям нейния рев, други кипвам при най-малкото. Разликата? Дали съм се наспала/починала, дали се чувствам човек или приставка за бебе. Най-лошото е, че детският радар веднага засича това състояние и започва ескперименти. Как ще реагира мама (или татко), ако сега надуя гайдата? Или с големи очи Ноеми наблюдава реакцията ми, доката малките ръчички се протягат към забранения обект. В тях се чете предизвикателство "знам, че не може, ама ти какво ще направиш?". Викане или дърпане не помагат, по-добре виж горния съвет за разсейване. Ако обаче усещаш, че не можеш повече, че ще избухнеш, отдалечи се от ситуацията, като се увериш, че детето е в безопастност. 3 бързи глътки въздух на балкона с поглед зареян във висините често са достатъчни. Ако се включиш в ревящия хор, ще предизвикаш предимно объркване, но обикновено за минута-две се осъзнаваш и ти поминава. Не забравяй да се извиниш и да кажеш, че си добре след това! Подготви план за собственото очовечаване. 
  • Невидяни очи се забравят: когато не-то не помага и забраненият обект може да е извор на опастност/против принципите ти и е отстраняем, махни го. Бъди последователен!
  • Дай си време: ако трябва да излезнеш в 10, започни обличането поне 15 минути преди това, като обявиш програмата 30 минути предварително. Това ти спестява нерви и инфарктни ситуации.
  • Не забравяй: ТИ СИ РОДИТЕЛЯТ! Това означава, че понякога няма друг начин освен твърдо, но нежно налагане (демек приложение на сила). След 15 минути гоненица якето се облича, въпреки рева и въргалянето по земята. Или пък моето много болезнено изживяване, прибирането от детската площадка, като аз с 8 месечно коремче се опитвам да натисна опъналата се като жица, деряща се Ноеми в количката. Най-неочакваното е, че веднъж завързана в количката, тя почти мигновено престава да реве, сякаш никога не се е случвало, същото между другото и след обличане в туш. Някъде бях чела, че децата имат нужда и обичат родителите да решават за тях, дори и първоначално да се противопоставят. Това им давало чувство за сигурност.  
  • Относно околните, хич да не ти пука! Последен съвет, много важен, защото най-вероятно не съм само аз, която се червя редовно. Другите хора или имат самите деца - в този случай може дори да получиш съзаклятнически поглед, разбираща усмивка или дори потупване по рамото, или пък нямат и съответно си нямат представа. Всички съвети и напътствия е най-добре да се приемат с лека усмивка и "благодаря", преди да обърнете гръб.
Казвала съм го и пак ще повторя, всичко е фаза и отминава. Това е добрата новина. Лошата е, че съм чувала и за следващото ниво: три-ейджъри, но хей, поживьом, овидим.   

вторник, 17 февруари 2015 г.

Отпуска...

...по майчинство! Това е оксиморон, защото:
1) отпуска означава почивка
2) майчинство означава яко работа, 24/7, само че без (парично) възнаграждение.

Но идеята за отпуската по майчинство като почивка е широка разпространена, особено сред мъжката част на човечеството. Един колега се смееше, като излизах по майчинство с Ноеми (заради големия брой бременни в работата), позовавайки се на лозунга на КитКат: "Have a baby, have a break!".

Но поводът днес е друг: официално ми изтича отпуската по майчинство, днес щеше да ми е първият работен ден, ако не бях взела допълнително.

Общо 16 седмици, 4 до 6 преди термина и поне 10 след раждането. Толкова те се полага, за да си починеш и подготвиш, както и да се възстановиш, да опознаеш отрочето и да свикнеш с новото си аз. Но цялата система се върти около този факт, например:
- яслите приемат деца от 10 седмична възраст
- до 9 месечна възраст майката има право на 1/4 от работното си време, за да кърми бебето или да се дой, за да може да носи в яслата
- работата на непълно работно време (тук е по-скоро седмица) е нещо нормално, не само за родители.

Познавам майки, които нямаха търпение да се върнат на работа след 16 седмици, както и други, на които им се ревеше само при мисълта за връщане дори и след сериозно удължаване. Ноеми тръгна на ясла малко преди да стане на 5 месеца. Тогава си мислех, че 6 би било отлично - минимилното препоръчително кърмене е факт, бебето е по-голяма, а на теб ти е вече дошло време за разговори, различни от памперси, екскременти и чудеса. Та Данаил ще си има своите 6 месеца с мене, въпреки че този път имах моменти, когато копнеех да съм на работа.

А сега къде съм? Най-странното е, че общо взето последните две седмици започвам да се радвам на времето в "отпуска". Сякаш свикнах с идеята и намерих начин да си набавям малко разнообразие и за мен, което ми позволява да се радвам на мъниците през останалото време. А и се постопли, дните станаха по-дълги (в 6 часа е още общо взето светло!) и слънцето ни радва по-често с присъствието си. Ураааааа!

неделя, 15 февруари 2015 г.

Отспиване

Два дена си отспахме. Ноеми спа до малко след 7.30. На това му се вика уикенд. Ураааа!

Апропо уикенд, да пожелаеш на хора с малки деца приятна събота и неделя е почти иронично. Поне по нормални стандарти. Дребосъците не правят разлика между делник и празник. Дейности, асоциирани и резервирани за уикенда, са съответно принципно мираж. Например отспиването - изключая този уикенд за нас - не просто не се случва, ами усетили специалността на момента, децата се будят още по-рано от обикновено, в нашия случай 7.00. Спокойно четене на вестник с чаша кафе? Хмм, това е времето за безкрайно редене на пъзели, строене на кули и разхвърляне.

Но уикенда е времето, което прекарваш заедно като семейство. На площадката в парка или в градската ферма заедно се наслаждаваш и възхищаваш на откривателския дух на наследниците. От къде я вадят тази енергия?

Първи кокичета в парка

събота, 14 февруари 2015 г.

Честит празник!

Имаме повод за празник. Не, не е св. Валентин. Не е и Трифон Зарезан. Нашата бейбиситърка се върна от семестър в чужбина! Веднага беше поканена на аудиенция при младите членове на семейството. А мама и татко направиха инструктаж, помахаха и се изнизаха.

Природата и тя празнува - разни сърчица се намират на неочаквани места.
Какво удоволствие е да затвориш вратата след себе си и да няма кой да те дърпа за крака или да се въртиш като пумпал да видиш дали суитата ти още те следва. Да се метнеш на колелото и да потеглиш нанякъде. В нашия случай за бизнес обяд да планираме следващите 3 месеца, защото се задава голяма промяна, но за това друг път. Свършихме толкова работа колкото за последните 3 седмици между другото.

След това отидохме да навестим китайките - за едночасов релаксиращ масаж. Аааах! Разбира се китайките масажирайки, си говорят, но след 10 минути почваш да ги игнорираш много успешно.

Всичко прекрасно, но майката природа е помислила по въпроса - малките бебета не биват зарязвани за дълго. Малко преди второто хранене напрежението стана непоносимо и се понесохме бавно, но сигурно към вкъщи, 30 минути предсрочно.

Щастливи си се прибираме.
И най-хубавото е, че се прибираш и намираш всички щастливи. Ноеми повтаря "Тине" и очевидно й харесва новото другарче за игра. Данаил си се нахрани и отново доволно отмърка. А ние с изненада установихме, че е вече време за вечеря, въпреки че вътрешният ни часовник показваше 3 часа!

По този случай директно се уговорихме с "Тине" да се видим след две седмици. Замислили сме спортен полуден :).

А за днес наздраве!

сряда, 11 февруари 2015 г.

Литературен разбор

Въведение
В нашата библиотека има голяма секция с романи на английски. Веднъж грабнах една на сляпо и открих един нов литературен жанр: Chick lit. Станах фен на английската такава.

Дефиниция
Виж официалната в Уикипедия. Моята е абсолютно нереално, но пък иначе приятно губене на време. Упражнение на чужд език (бонус). Пример: Бриджет Джоунс, книгата. Или Сексът и градът, пак книга, която да, съществува. Демек книжната версия на ром ком-а. 

Типажи
Главният герой е между 30 и 40, много успешен, със завидна кариера и финансово състояние, с невероятно чувство за хумор, неизменно невероятен красавец и голям играч/разбивач на женски сърца. Заобиколен от себеподобни, те се впускат в нощния живот на Лондон, запивайки и забивайки женските си еквиваленти. Но всъщност героят има огромно добро сърце и просто не е попаднал на жената, която да го опитоми.
Главната геройня е обикновено в средата на двадесетте, но в никакъв случай на повече от 35. Тя има - в собствените си очи - невзрачна външност, много е трудолюбива, но не работи в офис, а по-скоро е артист или творец в широкия смисъл на думата (предприемачка със собствена магазинче за нещо си). Може да се похвали със солиден брой връзки с неудачници или просто неподходящи хора. Неизменно живее в малък град/село, където е част от общността и помага на другите.  

Сюжетна линия
Героят и геройнята се сблъскват някъде неочаквано. Тя е впечатлена, той не. След време обстоятелствата го карат да напусне столицата и да се премести в провинцията, където - изненада! - тя му се оказва съседка. Двамата задължително започват връзки с други невероятно красиви и желани екземпляри, като междувременно като приятели преодоляват препятствия, пият си заедно и остроумничат. Попадат в неловки ситуации, където интерпретират нещата грешно, но са твърде горди да получат обясниние от другия или да попитат аджеба какво става. Другите връзки не се получават, но който скъса първи го крие, докато другият (обикновено мъжът) не признае, че всичко е приключило. Историята свършва с първата целувка или малко след това, за да се разплетат и вторичните сюжетни линии.   

Други доминиращи теми/повтарящи се типажи
  • Според корицата всичките книги са бестселъри според някой реномиран вестник
  • Животът в малкия град/село и сплотенността на жителите му
  • Селската клюкарка, която в голяма степен помага двамата да се съберат
  • Някоя жизнена и енергична баба, която се сприятелява с главната геройня и внася внук за вторична сюжетна линия
  • Съсед(к)и, които се оказват най-добри приятел(к)и и споделят всички перипетии
  • Критична ситуация с поддържащ герой, която сплотява общността и изглажда конфликт
Source: amazon.co.uk
Заключение
Или съм ви зарибила: книгата, която току-що завърших е на jill mansell, ако я пуснете в гугъл, той ще ви изплюе е други подобни авторки; или съм ви дала рецепта за ново начинание, в който случай искам10% от приходите за следващата книга.


Приятно четене/писане!

вторник, 10 февруари 2015 г.

Майчина солидарност

Опитвам се да разчистя вкъщи - и да махна нещата, които само събират прах. Понеже повечето са си изрядни, е грехота да ги хвърлям - затова ги предлагам в една група: на който му хареса/трябва и реагира пръв, идва да си го вземе.

Днес една жена дойде да вземе мъниста. С нея се виждаме за трети път по линията на тази група: първия път тя взе дрехи от мен,  след това аз намазах една детска кухничка, сега мънистата. Тя също е майка на две деца, момиче и момче, но вече на близо 6 и 4. Разбира се, че се разговорихме как е и всичко. Накрая тя завърши: "Ако ти дойде много, не се колебай да ми пишеш и да се оплачеш. Прекрасно е, но е тежко, знам от опит."

Та, мили майки, това е и моята покана към вас: ако ви се събере много, обадете се/пишете - оплачете се и споделете. Просто ще ви изслушам. За да ви олекне. Надявам се.
 

събота, 7 февруари 2015 г.

Бомбаааааааа!

Някога имахме подредена къща. Сравнително. Сега прилича на бойно поле. След избухване на мощна бомба.

Не си мислете, че не подреждаме. Но всички иначе неодушевени предмети водят собствен живот. Прибереш ги, разчистиш, но повелителката им в рамките на 15 минути ги преброява и престроява. Пъзели и книги в банята. Лего в кухнята. Кошници, куфарчета, торбички с неочавано съдържание. Прани кърпички за лице се изсипват всичките на веднъж на пода. Легени, пълни с кубчета. Паница с лъжица под възглавницата ти. Гумени ботуши... кукли... музикални играчки в краката ти, когато не гледаш. Да не споменаваме кремове, лосиони и всякаква друга козметика.

Хол в нормално състояние
Една голяма усмивка. Защото всички тези неща те подканят малкото човече да открива света всеки ден отново. Тесте карти и найлонова торбичка = часове забава. Вади, слага. Привира, вади. Носи. И пак.

Като ми дойдете на гости,  не се чудете много. Престанах да се извинявам, че е хаос. Такъв е животът. Но си гледайте в краката и ако видите нещо ценно да се въргаля по пода, моля вдигнете го незабелязано и го сложете нависоко. Предварително благодаря!

вторник, 3 февруари 2015 г.

Майчинство

Всички спят. Или са навън. Докато се хранихме преди малко, хванах Motherhood с Ума Търман по телевизията (виж трейлъра тук). Не че не съм го гледала преди, но сега го гледам с други очи.

Какво значи да си майка и да искаш да се реализираш? Само сянка ли остава от предишното ти? И как можеш да обясниш безкрайното щастие от малките неща на/с децата и същевременно задушаващото и подлудяващото на дните с тях?

Ноеми днес ме тестваше, както тя си знае. В крайна сметка аз я бях гушнала и тя ми залепи целувка, която ми подкоси краката. Тя ви каза така, обичам те, мамо, след което избяга, за да продължи с тестването.

Или Данаил, който вечер е като вакумна помпа. Раздразнението, когато отново нададе гладен вик, при положение, че съм го положила преди точно 15 минути. Но след като се насмуче и заспи в ръцете ми, топличък и вярващ ми безпределно, задоволство изписано с големи букви на лицето му.

С всичките вълнения и задачи често забравям моя съучастник в приключенията. Раздразнението, че той по цял ден си работи 'на спокойствие', а сега излезе да се види с други възрастни. Но тогава се сещам за събота, когата аз си спортувах сутринта, на слънчице, в парка, а вечерта бях 'свободна'. Като се прибрах, той се бореше вече повече от час да нахрани Данаил - и усилието му беше изписано на лицето.

В заключение мога само да кажа: count your blessings. Майчинството е тясно свързано с амнезията, а това е много отровно състояние, което те прави сляп за богатствата си.

неделя, 1 февруари 2015 г.

Мярка за време

5 минути. 1 час. Ден. Седмица. Месец. Година.

Това са стандартни единици за време. Ние открихме нова: кутийка стафиди, 14 грама. Нова единица за гарантирано спокойствие и тишина. И време.


Кутийка стафиди трае необезпокояван разговор с други хора, за толкова се пие кафе или се чете книга или вестник, блее се през прозореца. Сигналът за тръгване се подава едновременно с изваждането на последната стафида с пръстчетата-пинсети от кутията.

Безплатен съвет: във всяка чанта кутийка стафиди. Естествена, здравословна закуска и естествената граница между отчаянието и надеждата.


П.С. На местата, където тези глезотии не са толкова разпространени, препоръчвам рециклиране. Запазете кутийката и я напълнето отново със стафиди. Алтернативно всяко малко контейнерче - за предпочитане по-тясно - може да се пълни със стафиди и използва като занимавка.