Ранни мисли

Идеята ми е да не се чувствам сам самичка на целия свят в моментите, когато кърмя. Затова гледам - поне през деня и то когато - да се занимавам с нещо, докато малкият човек се храни... Телевизия, книга, интернет. С малката принцеса редовно си  общувах към 3 часа сутринта с една колежка, чиято дъщеричка е родена месец преди моята. Този път директната обратна връзка я няма и не я търся, нощно време гледам да не се разсънвам (не е трудно). Но понякога нощното бдение се проточва и тогава посягам към занимавка. И ми прави впечатление, че в тези странни часове, когато нормалните хора спят, моите защитни сили са много отслабени. Тогава банални неща, които иначе не виждам, изведнъж предизвикват голямо вълнение и смут. Гледам хора пътуват, градят кариера и купонясват - по данни на социалните мрежи или дори на новинарски сайтове. И за момент забравям, че не можеш да имаш всичко: можеш да избираш какво искаш и в какъв ред го искаш. И аз избрах. Сега пътувания, купони, кариера са мираж, това е факт. Замених ги за друго. Първата усмивка и гукане, усмивката след сълзите, цялото обяснение, от което не разбрах половината, преоткриването на света - това са обаче неща, които не се котират високо във виртуалното пространство. Затова стойността им избледнява в нощния сумрак и радостта от тях отстъпва място на празни и вредни чувства.
Ето че някой заспа и с това разпръсна съмненията. Сега и аз ще мога да се върна на топло между завивките и да посънувам за истинските и ако искам към момента нереални неща.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Мартенички

Торта-заек за рожден ден

Мартеници 2: гайтан и усукан конец