Купон

На всички, които се басираха, че вчера ми е писнало в 18 часа - губите.

19 часа - пак губите.

20 часа - пак губите.

21 часа - извадих късмет, че групата, дето свиреше, обяви почивка, за да си спазя обещанието и да се тръгна. Тъкмо на  време, преди колелото ми да се превърне в тиква.

Шегата настрана, но вчера беше уникално - в смисъл за първи път така от поне 10 седмици. Облякох си чиста (!) рокля (!!) и си обух обувки на токчета (!!!). Закъснях за презентацията за началото на вечерта, но ме успокоиха, че нищо не съм изпуснала - дори тези, които били там от началото, нищо не разбирали. Храната беше прекрасна и не трябваше да я унищожа за 3 минути, защото иначе някой друг щеше да я изяде. Оказа се, че една колежка има 4 деца - близнаци в средата, като разликата между първото и последното е 3,5 (!!!!) години. Аз лично й казах "евала!". Потанцувах - суринамската банда разтегли тази весела песничка до към 15 минути, като всички избухнаха първо, но по средата нещата станаха по-вяли. Поразкърших се с други думи.

След това се приземих в реалността - отваряйки вратата вкъщи се чува рев - Данаил гладен. Явно съм му липсвала цяла вечер, защото не е мълчал 5 минути, ако не е на ръце. Двамата с Ноеми са се постарали да спретнат на татко незабравима вечер - протекли памперси и съответно преобличане, не на супата, с която преяде предната вечер, и други първокласни закачки-изпитания. Таткото сутринта изглеждаше като друг човек в сравнение с вчера вечерта.

А аз се чувствам позаредена. Това зареждане трябва да издържи 9 дена - тогава има мамас найт аут с майки тук в околовръст. Пред такива вечери служебните купони бледнеят, но това е друга история...