8 седмици
Времето лети! Данаил е на 8 седмици, а с него и ние сме "двойни" родители на 8 седмици.
Днес ходихме на консултация. Малкият лакомник е качил 1 кг за 4 седмици и тежи гордите 5355 г. Също се е източил - 58,4см. Сестрата го премери 2 пъти, защото било много. Но факт! Нашето българо-холандско чудо прескочи холандското (!) средностатистическо бебе и на тегло, и на дължина.
Горкичкият беше ваксиниран и за първи път - да видим какво ще ни донесат следващите 24 часа. Точно в момента някъде трябва ваксината да се усвоява от неговата система (по данни на мед. сестрата), а той след голямо недоволство си похърква. В опит да го успокоя, инсталирах въртележката и е голям хит (въпреки че не му помогна да заспи).
По време на днешния преглед задават и много въпроси как са нещата вкъщи, как са отношенията ни с таткото, какви стресови фактори имаме и колко помощ получаваме с децата. С всичкото това питане осъзнах, че се справяме доста добре с Данаил и сякаш Ноеми и тя е ок в новата ситуация. Но определено ние двамата с Евалд се нуждаем от повече - да го наречем - лично пространство или глътки въздух. Става дума за моменти, когато просто можеш да си правиш, каквото си искаш, за да се почувстваш човек, а не приставка към децата. Защото за да се грижиш за тях, трябва първо да се погрижиш за себе си. Или малко по-фундаментално: за да обичаш някого, първо трябва да обичаш себе си.
Какво означава това? Закъснели новогодишни решения. Започвам пак със спорта в парка (www.mominbalance.nl) и ще издирим детегледачка, за да можем ние да забягваме редовно самички. За по няколко часа. За разговори с цели изречения. За вечеря, където никой не ти се катери по главата, за да ти открадне нещо от чинията (което е абсолютно същото като в собствената чиния)... Простете, замечтах се!
П.С. За тези, които се интересуват, имунизационният календар в Холандия.
Днес ходихме на консултация. Малкият лакомник е качил 1 кг за 4 седмици и тежи гордите 5355 г. Също се е източил - 58,4см. Сестрата го премери 2 пъти, защото било много. Но факт! Нашето българо-холандско чудо прескочи холандското (!) средностатистическо бебе и на тегло, и на дължина.
Горкичкият беше ваксиниран и за първи път - да видим какво ще ни донесат следващите 24 часа. Точно в момента някъде трябва ваксината да се усвоява от неговата система (по данни на мед. сестрата), а той след голямо недоволство си похърква. В опит да го успокоя, инсталирах въртележката и е голям хит (въпреки че не му помогна да заспи).
По време на днешния преглед задават и много въпроси как са нещата вкъщи, как са отношенията ни с таткото, какви стресови фактори имаме и колко помощ получаваме с децата. С всичкото това питане осъзнах, че се справяме доста добре с Данаил и сякаш Ноеми и тя е ок в новата ситуация. Но определено ние двамата с Евалд се нуждаем от повече - да го наречем - лично пространство или глътки въздух. Става дума за моменти, когато просто можеш да си правиш, каквото си искаш, за да се почувстваш човек, а не приставка към децата. Защото за да се грижиш за тях, трябва първо да се погрижиш за себе си. Или малко по-фундаментално: за да обичаш някого, първо трябва да обичаш себе си.
Какво означава това? Закъснели новогодишни решения. Започвам пак със спорта в парка (www.mominbalance.nl) и ще издирим детегледачка, за да можем ние да забягваме редовно самички. За по няколко часа. За разговори с цели изречения. За вечеря, където никой не ти се катери по главата, за да ти открадне нещо от чинията (което е абсолютно същото като в собствената чиния)... Простете, замечтах се!
П.С. За тези, които се интересуват, имунизационният календар в Холандия.
Коментари
Публикуване на коментар
Коментари, идеи, желания - споделете тук!