четвъртък, 29 януари 2015 г.

За здравеопазването и бебетата

Данаил вдигна температура за първи път. 38,4 беше най-високата, иначе около 38,0. Общо взето е във форма, само че тук правилото е температура под 3 месеца = доктор. Та ние вчера ходихме на извънработновремения дежурен домашен лекар. Най-странното беше, че ни приеха в същата стая, в която влезнахме за първи път и с Ноеми. За мен беше почти емоционално.

Актуална тема е сравнението на здравните системи в 37 европейски страни (виж дир.бг и самия доклад). Холандия е на първо място, България на дъното. За съжаление по всички показатели България се представя незадоволително. А Холандия, макар и на първо място, има повече от 100 точки мегдан за подобрение.

Какви са моите впечатления от Холандия и какво й е толкова доброто на здравеопазването? Ами първото, което прави впечатление, е особено силната позиция на домашния лекар. Всичко минава през него, той коли и беси. Любимото лекарство в Холандия е парацетамолът и с него се лекува почти всичко. Основният курс на лечение е парацетамол и да изчакаш две седмици или ще ти мине, или ще пукясаш. Шегата настрана, но веднъж като свикнеш с този култура, си е направо страшно да ти предпишат антибиотик - тогава най-вероятно си на умирачка. Факт е също, че повечето настинки си минават сами за няколко дни. Има много силни протоколи какво да правиш в каква ситуация - всичко е стандартизирано и обяснено. На www.thuisarts.nl (бел. ред. лекар вкъщи в превод) има описание на най-честите оплаквания,  какво ги предизвиква и какво да правиш. Свикнах да го чета, преди да отида на лекар - защото тук се случва да те питат какво мислиш, че ти има.

Ако се наложи, получаваш направление за специализирана помощ. Обаждаш се в болницата за час, който обикновено е след месец. Чакането е неприятно,  но значи не е спешно - при спешност домашния лекар се обажда за теб и ти урежда къде да отидеш веднага. В болницата лекари виждаш много рядко, специализирани медицински сестри (и братя) те посрещат, разпитват, записват, дори преглеждат. Лекарят следи зад кулисите какво се случва, и се включва само при нужда. Странна идея, но явно работи.

Като цяло ми се струва, че холандското здравеопазване е доста консервативно, ефективно организирано и 'опростено' - или стандартизирано. Колкото и да е добро, най-добрия вариант разбира се е да не ти се налага да го ползваш. Особено за бебета. А наложи ли се, добре е да се чувстваш уверен в грижите, които получаваш, или иначе да слушаш майчиния си инстинкт и да задаваш въпроси.

Хайде, със здраве!

понеделник, 26 януари 2015 г.

2 години

Преди 2 години по това време тръгнахме на курс за бременни. 10 седмици един час теория с бъдещите татковци - курсът покриваше не само бременността и раждането, но и родителството: татковците бяха във възторг, но смеят ли да спорят - и след това ние се излежавахме - хм, искам да кажа упражнявахме... И днес се събрахме с другите майки и техните чада. Разликата между първото и последното е 5 седмици. Две момченца и четири момиченца, въпреки че дамите бяха една по-малко днес. Холандско семейство; холанци, но с корени в Индия; суринамка и някъде от Африка; германка и холандец от турско-персийски произход; мароканци и ние, българо-холанците. Данаил е първото дете от втората врътка, следващото бебе е на път. Събираме се общо взето на 6 месеца, първия път много спокойно, докато всички спяха, всеки следващ път все по-разсейвани от пълзящи, а сега и ходещи съкровища.




Днес мъниците ядоха или пък не, дърпаха се за играчки, предизвикваха мама. А мама споделяше с другите мама предизвикателствата на ежедневието с него/нея, балансирайки работа, а някой и следване, и утешавайки, инструктирайки или помирявайки. Без претенции и по холандски директно. Всичко разказано е толкова познато и същевременно успокояващо - грешката не е в моя телевизор.

петък, 23 януари 2015 г.

Купон

На всички, които се басираха, че вчера ми е писнало в 18 часа - губите.

19 часа - пак губите.

20 часа - пак губите.

21 часа - извадих късмет, че групата, дето свиреше, обяви почивка, за да си спазя обещанието и да се тръгна. Тъкмо на  време, преди колелото ми да се превърне в тиква.

Шегата настрана, но вчера беше уникално - в смисъл за първи път така от поне 10 седмици. Облякох си чиста (!) рокля (!!) и си обух обувки на токчета (!!!). Закъснях за презентацията за началото на вечерта, но ме успокоиха, че нищо не съм изпуснала - дори тези, които били там от началото, нищо не разбирали. Храната беше прекрасна и не трябваше да я унищожа за 3 минути, защото иначе някой друг щеше да я изяде. Оказа се, че една колежка има 4 деца - близнаци в средата, като разликата между първото и последното е 3,5 (!!!!) години. Аз лично й казах "евала!". Потанцувах - суринамската банда разтегли тази весела песничка до към 15 минути, като всички избухнаха първо, но по средата нещата станаха по-вяли. Поразкърших се с други думи.

След това се приземих в реалността - отваряйки вратата вкъщи се чува рев - Данаил гладен. Явно съм му липсвала цяла вечер, защото не е мълчал 5 минути, ако не е на ръце. Двамата с Ноеми са се постарали да спретнат на татко незабравима вечер - протекли памперси и съответно преобличане, не на супата, с която преяде предната вечер, и други първокласни закачки-изпитания. Таткото сутринта изглеждаше като друг човек в сравнение с вчера вечерта.

А аз се чувствам позаредена. Това зареждане трябва да издържи 9 дена - тогава има мамас найт аут с майки тук в околовръст. Пред такива вечери служебните купони бледнеят, но това е друга история... 

сряда, 21 януари 2015 г.

На среща с нормалния свят

Вчера не ми беше ден. Някак не успях да почина събота и неделя, а в понеделник беше търчане по задачи (хубави задачи, но за това друг път) - а това е денят за "почивка", защото Ноеми е на ясла. Та вчера изведнъж се оказах вкъщи с двамата и с незаредена батерия. А те - особено каката - се оказа особено творчески настроена за това как да ме тества. Започна да си събува сама панталона (чорапите редовно се въргалят някъде), като има и момент на рев, защото не й се удава много лесно. Затова пък е такъв кеф, като търчи напред-назад по (почти) голо дупе.

Данаил пък се хранеше точно, когато можехме да се насочваме навън. Като той приключи, следва 30-минутно убеждаване, гонене и обличане, за да излезнем - за да открия, че след 45 минути е време за обяд. А по пътя към супермаркета да нося двамата, за да Ноеми да не заспи в количката (нали помните защо?). А пропуснах да кажа, че навън е кански студ (добре де, за деца и по занижени тукашни стандарти) - въобще радост.

Така вчера в даден момент си помислих, че би ми било по-лесно, ако бях на работа. Там поне можеш да се скриеш в тоалетната, да изпиеш топла напитка, докато е още топла, и при това да си необезпокоявана, да водиш нормални разговори или дори да избягваш хора, които ти идват в момента в повече...

Утре ще мога емпирически да тествам тази хипотеза. От работата имаме празненство за вече не толкоз новата 2015 година и аз също ще празнувам! Не е съвсем работна атмосфера, но поне се доближава до нормалния свят на възрастните. Приемам залози към колко часа ще закопнея (или не) за домашното огнище и/или ще се раздразня сериозно на някой колега (припомням, че съм отвикнала от офис етикета и заетостта). Началото на програмата е в 16.30...

събота, 17 януари 2015 г.

Зимно слънце

Ако някой твърди, че в Холандия само вали, ще знаете, че лъже. Често има прекрасно слънчице. Като днес. Само че слънцето се скрива много често зад облаци или дори бива отмито от дъжд. За да се върне след това почти толкова неочаквано, колкото е изчезнало. 

Ако някой твърди, че в Холандия е топло, не му вярвайте много. Дори и през лятото, дори и на слънце обикновено е "приятно". Заради вятъра. Но това е друга тема.

Това лирично отклонение се получи, защото се връщам към моите закъснели новогодишни решения. Вече втора събота ходя да спортувам в парка. И днес беше прекрасно слънчице, но и лед по земята. Затова се сетих за метереологичните митове и легенди. Иначе нямам особен напредък с детегледачките :(.

Та с другите пресни, пресни майки или все още бременни си махаме с ръце и търчим напред-назад, мислейки си колко сме яки да сме активни в студа. Докато не се появи група ентусиасти, които се изкъпаха в езерото (спомнете си леда по земята!). Трима бяха с изолиращи костюми, но едната мацка си влезна по бански, поплува си, излезна и се зави леко с една хавлия през рамената. И си постоя така 10тина минути. След което всички се качиха на колелата си и си заминаха. 

сряда, 14 януари 2015 г.

Пералня

Дъждовен ден. По холандски. Няма мърдане - не можем да избягаме навън. Дълъг и тежък ден.


Със слизане до пощенската кутия - 150 м коридор, 6 етажа с асансьора надолу, през гаража и обратно нагоре с другия асансьор - спасяваме сутринта. След следобедния сън получавам бонус - 39.5 температура. Решението? Да пуснем пералня! Малката помощничка я товари с "дехи", натиска копчето и магията започва. Пералнята се върти наляво, после надясно. И пак. А Ноеми гледа.  

Стискайте палци утре да няма температура, за да може да отиде на ясла. Иначе мама да се готви...

неделя, 11 януари 2015 г.

Тишина

12:34 
Ноеми се премести от масата директно в креватчето при нейните приятелчета: две меченца и две кърпички, подсилени от една шапка. Гушна ги и се пренесе в страната на сънищата.



Данаил реанимира след неговия обяд.

Изведнъж всичко утихва. И двамата спят.

Какво да правя? От 201 възможни избирам най-важната - не най-спешната или пък може би и най-спешната - задачка и си лягам. Топла завивка, тишина: кеф!

12:57 
Включване от Данаил. Сбогом, тишина! Довиждане, топли завивки!

петък, 9 януари 2015 г.

За търсачи на силни усещания

Необходими материали:
  • Магазин, например супермаркет или друг, където се разхождаш и имаш достъп до продуктите
  • Дете (почти) на 21 месеца, в полусънно състояние
  • За екстремисти: друго бебе в кенгуру, което допълнително ограничава движенията

Начин на приготвяне:
Влизате с детето в супермаркета, където откривате, че то заспива в количката. В опит да спасите своето следобедно спокойствие (10 мин спане на път = без следобедна дрямка), със сръчно движение вадите детето от количката. Непосредствен резултат: то е будно и готово за подвизи. Подавате ръка и тръгвате по редовната си обиколка между продуктите. Надявате се на най-доброто.

Ние намерихме хляб, взехме само един, поразходихме се лежерно, платихме си и излязохме. Без рев и драма. 

Към момента се очаква потвърждение дали операцията е била успешна и дали съответно ще се спи следобед. Чувам приспивни приказки, самостоятелно разказвани...

четвъртък, 8 януари 2015 г.

8 седмици

Времето лети! Данаил е на 8 седмици, а с него и ние сме "двойни" родители на 8 седмици.

Днес ходихме на консултация. Малкият лакомник е качил 1 кг за 4 седмици и тежи гордите 5355 г. Също се е източил - 58,4см. Сестрата го премери 2 пъти, защото било много. Но факт! Нашето българо-холандско чудо прескочи холандското (!) средностатистическо бебе и на тегло, и на дължина.

Горкичкият беше ваксиниран и за първи път - да видим какво ще ни донесат следващите 24 часа. Точно в момента някъде трябва ваксината да се усвоява от неговата система (по данни на мед. сестрата), а той след голямо недоволство си похърква. В опит да го успокоя, инсталирах въртележката и е голям хит (въпреки че не му помогна да заспи).


По време на днешния преглед задават и много въпроси как са нещата вкъщи, как са отношенията ни с таткото, какви стресови фактори имаме и колко помощ получаваме с децата. С всичкото това питане осъзнах, че се справяме доста добре с Данаил и сякаш Ноеми и тя е ок в новата ситуация. Но определено ние двамата с Евалд се нуждаем от повече - да го наречем - лично пространство или глътки въздух. Става дума за моменти, когато просто можеш да си правиш, каквото си искаш, за да се почувстваш човек, а не приставка към децата. Защото за да се грижиш за тях, трябва първо да се погрижиш за себе си. Или малко по-фундаментално: за да обичаш някого, първо трябва да обичаш себе си.

Какво означава това? Закъснели новогодишни решения. Започвам пак със спорта в парка (www.mominbalance.nl) и ще издирим детегледачка, за да можем ние да забягваме редовно самички. За по няколко часа. За разговори с цели изречения. За вечеря, където никой не ти се катери по главата, за да ти открадне нещо от чинията (което е абсолютно същото като в собствената чиния)... Простете, замечтах се!

П.С. За тези, които се интересуват, имунизационният календар в Холандия.


понеделник, 5 януари 2015 г.

Спомени, спомени...

Днес бързайки към вкъщи в студа и мократа пелена, се сетих как се разхождах на слънчице с Ноеми...

Прибирам памперси, кърпички, дрехи, вземам едно одеало и си се излежавахме по цял ден в парка, красота! Сега един бърз тегел, до където трябва между 2 хранения, и съм "щастлива", че сме били навън. Кога ще дойдеш пролет?

неделя, 4 януари 2015 г.

Ранни мисли

Идеята ми е да не се чувствам сам самичка на целия свят в моментите, когато кърмя. Затова гледам - поне през деня и то когато - да се занимавам с нещо, докато малкият човек се храни... Телевизия, книга, интернет. С малката принцеса редовно си  общувах към 3 часа сутринта с една колежка, чиято дъщеричка е родена месец преди моята. Този път директната обратна връзка я няма и не я търся, нощно време гледам да не се разсънвам (не е трудно). Но понякога нощното бдение се проточва и тогава посягам към занимавка. И ми прави впечатление, че в тези странни часове, когато нормалните хора спят, моите защитни сили са много отслабени. Тогава банални неща, които иначе не виждам, изведнъж предизвикват голямо вълнение и смут. Гледам хора пътуват, градят кариера и купонясват - по данни на социалните мрежи или дори на новинарски сайтове. И за момент забравям, че не можеш да имаш всичко: можеш да избираш какво искаш и в какъв ред го искаш. И аз избрах. Сега пътувания, купони, кариера са мираж, това е факт. Замених ги за друго. Първата усмивка и гукане, усмивката след сълзите, цялото обяснение, от което не разбрах половината, преоткриването на света - това са обаче неща, които не се котират високо във виртуалното пространство. Затова стойността им избледнява в нощния сумрак и радостта от тях отстъпва място на празни и вредни чувства.
Ето че някой заспа и с това разпръсна съмненията. Сега и аз ще мога да се върна на топло между завивките и да посънувам за истинските и ако искам към момента нереални неща.

събота, 3 януари 2015 г.

Бебе в кухнята

Най-творческият ми момент за деня е в късния следобяд, когато умората започне за натежава, а кулминацията на деня (вечеря - баня - лека нащ) тепърва предстои.
Към 4 часа започвам да поглеждам нервно часовника и да се чеша зад ухото. Първата загадка е какво ще готвя за вечеря. Ако съм го измислила е прекрасно, 1:0 за мен, ако съм все още чудеща се, нещата са на кантар. В 6 часа ресторантът трябва да е отворен, така че се започва лудо търсене из запасите, защото сме закъснели за пазар.
Първото изпитание е преодоляно, сега започва предизвикателството по изпълнението. Изпълнението трябва да отнема не повече от 30 минути, това е основно правило. Защо ли? Ами да започна от по-малкото усложнение: по това време Данаил е неспокоен, като най-лесно е да го взема в кенгуруто. Затруднение - да, но истинското усложнение е неговата кака, която изведнъж става неочаквано любвеобилна и иска само да се гушка. Опитайте се да нарежете картофи, докато някой се е закачил на панталона ви и ви тегли за прегръдка с целите си 11 кг. Какво се прави в този случай? Все още търся панацеята (анти-телевизия съм, да видим до кога), но няколко успешни трика, които печелят минутки и ни приближават до нещо ядливо:


  • Дръжте опонента си близо до себе си. Малко противоречиво, но поне не трябва да тичам до другата стая, защото се чува трясък и/или рев.
  • Включете го в процеса на приготвяне. Ваденето на лъжиците от миялната е забавно, а търчането с кошницата за тях истински купон (излишно е да казвам, че поне острите ножове трябва да са отстранени, преди помощникът да се включи). Днес опитах и нещо ново - качих я на плота и тя ми вадеше брюкселското зеле, едно по едно, от торбата, за да го чистя. Съветват да оставяме децата да помагат с приготвянето на зеленчуците, защото после са по-склонни да ги ядат. Действително се случи чудо - Ноеми яде много брюкселско зеле (бел. ред. в момента сме във фаза, че отказваме зеленчуци).
  • Обяснявайте и показвайте, докато тя седи в столчето си. "Това е чиния и сега в нея ще сложим..." - отнема време, но поне напредвам. Само инсталирайте очи на гърба, ако мъникът се изправя на стола - за да няма паданици.
Ако имате други изпитани номера, споделете - това, което днес работи, утре не помага въобще. Добър апетит!

четвъртък, 1 януари 2015 г.

Честита 2015!

С най-добри пожелания от всички нас!

Сурва, сурва година...

Да ни е честита новата 2015 година! Да е здрава и успешна, изпълена с любов, красота и надежда! Сетих се и за тази песен, така че тематично ви поздравявам.

Това е класически момент да погледнеш назад и напред. Какво ни донесе 2014? Какво очаквам от 2015?

Ами първото, за което се сещам, сега мърка в кенгурото на гърдите ми. Преди 365 дни го нямахме конкретно като цел, по-скоро като мъглива идея за в светлото бъдеще, но ето че чудото се случи почти с изричането на желанието. Осъзнавам, че в това отношение сме по-благословени от други двойки, и съм много благодарна за това. Надявам се 2015 да бъде изпълнена с чудеса за тези, които ги чакат.

Другото чудо беше свързано с проговарянето, прохождането и проявата като човече на първородната принцеса. Очаквайки братчето й, осъзнах, че ние като родители сме се справили доста добре: дали сме й стабилност и предсказуемост - децата обожават рутината и скуката, на което тя отговаря със стабилен режим: заспива към 7.30 - 8 и ни буди чак в 6. Това ни дава време за нас и същевременно възможност за добра почивка в родителски дефиниции (не общочовешки). Ще успеем ли да повторим този успех и в 2015, синхронизирайки двамата?

В професионално отношение 2014 беше година на жетва и нови творения. Видях плодовете на усилията си предните години в отношенията с партньорите ни и поведох създаването на нов формат за обмен с нашите партньори. Както се препоръчва, откажи се, когато си на върха - и ето че избрах да не пътувам, за да мога да се насладя на развитието на децата си. Не, няма да си остана вкъщи - би ми било доста трудно - но просто не знам какво точно ще правя, като се върна на работа май месец. Това беше и личностно израстване: да се откажа от познатото и сигурното и да го заменя за нещо с въпросителна и по-интересни възможности и да се чувствам добре с този несигурност.

Освен това си попътувахме и успяхме да видим скъпи приятели след толкова време. За октомври месец планираме да се върнем там, където всичко започна: 10 години по-късно и в удвоен състав.

Психически се подготвихме да напуснем Амстердам и да заменим динамиката му за повече пространство и градина - надявам се бързо да успеем да намерим и опитомим нашето си ново местенце.

Или ако трябва да обобщя, нека го направя с късметите, които ни се паднаха от новогодишната баница - не лично, а семейно: любов, късмет, нова работа и къща!