неделя, 13 декември 2015 г.

Семейни атракции

Къде ще ходим тази събота и неделя? Нормален въпрос, на който често отговаряме: в зоологическата градина, в парка, в луна парка и т.н. Днес случайно открихме и нещо ново и различно, идеално за зимния период, когато е студено и се стъмва рано. Освен развлечение това е и едно полезно действие - поне така бих оприличила превръщането на сивия ни лебед в бял.

За какво иде реч?

Автомивка!

Затегнете коланите, миенето започва!
В пет часа следобяд вече се чудехме какво да правим до вечеря. Евалд се сети, че на колата не би й навредило едно сапунче, а пък аз заключих, защо пък не, всички отиваме. На влизане не ни изгледаха странно, че сме с много пълна кола, а и ние не питахме може ли. Едно-две-три и вече ни обливаше водата.


Я, какво е това?
Чадата първо не бяха особено впечатлени, но с затъмнението се забеляза едно повишено неспокойствие, затова реших да разказвам какво се случва. То не ни миха лицето и зъбите, не ни миха косичката, даже и един октопод се разходи по колата. Ноеми определено се кефеше, на Данаил му дойде малко в повече и искаше да го гушнем, ама като се хванахме за ръце и всичко беше наред.

Мамоооо...
Октопод
В 17.49 се бяхме вкъщи, блестящо чисти и изпълнени с нови впечатления. Няма да се случи в близките три месеца, но със сигурност ще повторим. Какво ще правим тази събота и неделя? Ще ходим на автомивка!

събота, 5 декември 2015 г.

Не на стереотипите

Днес в Холандско е ден за подаръци, Синтер Клаас. Добрият старец ни посети и нас и остави количка и кухненски принадлежности. Много стереотипно.


Но децата са още необременени и мигновено си ги размениха. Другият път старецът да бъде малко по-оригинален и неконвенционален. 

сряда, 25 ноември 2015 г.

Ирония

Тежки седмици в работата. Оцелявам. Ама умората и натоварването си казват думата. Тази седмица по този случай си оставам вкъщи - отказвам пътуване, децата обаче тъкмо са планирани за 4 дена ясла. Ще си почина и ще презаредя батериите...

Това си мисля аз. В понеделник Ноеми се прибира от яслата и я боли ухото. Много гушкане, парацетамол, солен разтвор и една нощ на големия креват между мама и татко и чудо! На другия ден е като нова. Отдъхнах си...

Ама избързах. Данаил от доста време си беше настинал, уж се беше оправил. Затова шах с пешката, когато изведнъж започна хленчи и замлъкваше само в прегръдката на мама. Да живее кенгуруто, че поне успях да приготвя вечеря. Този път познатото лечение не даде резултат, Данаил на практика само спа близо 20 часа, а посещението при личния лекар ни изстреля в болницата. Пневмония и ще останем няколко дена тук.

Та това излезна от плановете ми да си почина. От друга страна, ако трябваше да се притеснявам и за работата си, съвсем го бях закъсала. По този случай дали не извадихме късмет?!?
Малкият пациент

вторник, 17 ноември 2015 г.

По нужда

Имах си една мечта: да се отървем от памперсите на Ноеми. Лятото я пусках по голо дупе, а тя си пишкаше наволя - като се отделяше в някой ъгъл, за да не я безпокоим. Усмивка през зъби и продължаваме напред. Имаше някакви случайни моменти, когато в гърнето се оказваха отпадни води, но реално истинската победа се състоеше в това тя да седне на гърнето.

Имаше един ден лятото, когато се изпишка два пъти в гърнето и пусна една дърадонка в голямата тоалетна, но тогава явно реши, че може, и съответно отказа го прави повече. Но иначе искаше да ходи без памперс.

Вече даже не я й питах, докато тя в яслата казала, че иска да пишка и от раз се изпишкала. Една седмица по-късно тя си ходи само с гащички, дори и навън и всички отпадъчни материали биват изхвърляни директно в голямата тоалетна. Чудо!

Дори и най-модерната техника не помогна - въпреки че е популярна играчка за Данаил. Вероятно като му дойде в времето да я ползва, ще е изгубил тотално интерес.
Предполагам, че се досещате колко се гордея с малката принцеса. Но освен да се похваля, искам да споделя няколко практики около памперсите, които ми бяха много полезни.

1. Идея за спестяване: през деня сменяме памперсите по-често от през нощта (когато в идеалния случай спим). Затова през нощта слагам най-големия размер, който им става на килограми, а през деня карам на предния. Така до последно и двамата носеха 4ки, а Ноеми спеше с 4+ или 5.

2. Течащи памперси през нощта: Ноеми редовно се будеше лятото в локвичка. Две неща помогнаха:
- никакво пиене на вода в кревата: това й беше тактиката за отлагане момента на заспиване лятото. Както си спи по корем, никакъв памперс не можеше да удържи спускания бент. Ако дадеш 30 минути време между последното умерено пиене и лягане, нещата изглеждат значително по-добре.
- смяна на памперса преди аз да си легна: освен спускания бент го има и църцорещия момент, малко по малко, но пък близо 12 часа. Все още проверявам колко е пълен памперса, преди да си легна, и обикновено го сменям. Невероятно как някой може да те отвие, да ти свали пижамата, да ти махне памперса и да инсталира нов - докато то си спиш сладко по корем, цялото в абсолютна тъмнина.

3. Добрият пример: тоалетната би трябвало да е момент за теб си, но отваряйки вратата и поканвайки мъника, го учиш и мотивираш да опита. Дори сега ми се налага понякога аз да мина първа, защото Ноеми се колебае.

П.С. Искрени извинения на всички бъдещи родители за натуралистични детайли. От друга страна свиквайте - от едно лайно се започват много дълбоки разговори.

събота, 14 ноември 2015 г.

Подаръци

За рождения си ден Данаил получи голямо столче за кола, което пристигна в огромен кашон. Столчето е инсталирано, ама какво да правим с кашона? Да го набутам в контейнера за хартия ще е голяма борба, тъкмо запретвах ръкави, когато ми хрумна идея: ще направим къщичка! Изрязахме прозорци и воала - новите обитатели се нанесоха. Даже ще й дам на Ноеми да я нарисува - още поне 20 минути занимание надявам се.

А когато къщичката се разпадне, първоначалното предизвикателство как я набутам в контейнера, няма да е на дневен ред вече.

Поука: с децата подаръците са често повече и различни от това, което си мислим.
Вкъщи
Има и прозорец 
Вече две големи столчета в колата

четвъртък, 12 ноември 2015 г.

Що е то?

А. Крокодил
Б. Жаба
В. Торта за рожден ден
Г. Всичко изброено
Д. Нищо от изброеното



Това зелено нещо беше "тортата" за в яслата, за да отпразнуваме първия рожден ден на Данаил. Ноеми първо я оприличи на жаба, а по-късно на крокодил, т.е. отговор Г е верният.

Данаил на 1 годинка! Хубавите дрехи за пране, без чорапи и мокър от лига - УСМИХНАТ както винаги.
Пеем песнички
Какъв хубав подарък!
Голям помощник за почерпката
А след това и асистент по отварянето на подаръци...
...докато рожденикът си играе с вече отворените.
Това беше големият ден днес. Предизвика ме вчера с опаковането и аранжирането на подаръците - не предизвикаха особен ефект с всичките балони - и аранжирането на "тортата", когато вече ми се спеше до примала вчера. Но това чудовище е лесен, здравословен и оригинален начин да почерпиш деца, а и възрастни: една краставица, малко клечки за зъби, кашкавал на кубчета, грозде и боровинки - или каквито други дребни и неразкашващи се плодчета измислите (ягоди, фурми, пъпеш на кубчета или диня, според сезона).

сряда, 4 ноември 2015 г.

Работеща майка

Днес трябваше да си подам декларацията за разходите. Вадя си разпечатката за влака и какво да видя? Аз съм като машина: сутрин се чекирам в 7.50, .51 или .52 - влакът тръгва в .54, следобед в 16.36, 37 или .38 - съответно се надявам да заминем в .43.

Октомри е кратък, защото бяхме на почивка, а и има екзотики - различни дестинации. Само забележете часът на чекиране там и фактът, че това ми е второто превозно средство - ако не броим колелото в началото.

петък, 30 октомври 2015 г.

Доктор зъби

Днес бяхме на втория контролен преглед заедно. Аз си лежах в стола, а Ноеми ми се беше качила и излегнала в скута, докато ме гледаха мен. Стана лошо, като трябваше да ми направят снимки, защото децата трябваше да излязат, но го направиха само под музикален съпровод - цялата практика разбра, че се случва нещо голямо и значимо.

След това беше нейния ред и след известно гушкане (двойно), тя се съгласи и дори се качи сама на стола, издържа да я сложат да полегне и после каза 'стига толкова!'. Тогава започна едно леко гонене, за да зъболекарката да може да й преброи зъбките. Аз мога да й кажа колко са, ама цялата процедура е, за да свиква с това някой да й ровичка в устата.

През това време Данаил почти спокойно чакаше в количката.

Следващият цирк е заплануван за след 6 месеца.
Я, колко интересно...
...ъъъ, ама не на мене...
Какво правите бе, шемети? Аз съм гладен...

неделя, 25 октомври 2015 г.

Ваканционен наръчник по оцеляване

Ваканцията мина и замина, аз все още се възстановявам - от почивката и от шока, че докато бяхме в самолета, някой безвъзвратно сви 10 - 15 градуса и джапанките бяха погребани, за да направят място за зимните якета и ботушите. Но спомняйки си с умиление, има три неща, които вярвам, че и на вас ще са полезни.

1. Идеалното място за почивка с деца не съществува (освен ако нямаш още няколко чифта ръце, двама родители с две малки деца е 24/7 занимавка с елементи на оцеляване). Спокойствие или удобства, природа или цивилизация, свобода или удобства - не можеш да имаш всичко и то да е пригодено за деца. Хотел с анимация и ал инклузив ще е фрашкан, но пък ти нямаш особени задължение, нашата къщичка беше тиха и на прекрасно място, но пансионът беше за наша/моя сметка. Всичко зависи от личните предпочитания и възможностите. С непроходили деца като цяло си изправен пред предизвикателството, че няма особено къде да ги пуснеш да изследват света, което за всички е много неприятно. И първия път пътувахме по същото време, но тогава съотношението деца - родители беше с 50% в наша полза, а и бяхме по в цивилизация. Опитайте се да си представите как би ви изглеждал денят там с децата - и да, знам, че е трудно, почти невъзможно - а не се хвърляйте на първата реклама, която обещава рай за деца и родители. Как дефинират рая? Ние имахме неограничено количество детски играчки, обезопасени тераси и различни други занимания. Определено беше child friendly, но то би било идеално да отидеш с една сюрия деца над 5 и под 15 години... Това обаче на препатил акъл го заключих.

Детска площадка в околовръст или като цел на дневните екскурзии е силно препоръчителна.

Детска площадка 1
Детска площадка 2

2. Децата имат нужда от рутина и сигурност в променящата се обстоновка. Това, което можем да повлияем, е редът и горе-долу времето на нещата, до известна степен и съдържанието и конкретното изпълнение на програмата. За родители на деца със здрав апетит това е лесно - закуска, 10 часа, обяд, 4 часа, вечеря - и готово. От там нататък опит да се докоснеш до местната култура и обичаи: забележителности (включително горе-споменатата детска площадка), храната, контакт с местното население. Мангото и райската ябълка бяха невероятни, тортилята и местния специалитет от пържен патладжан със палмов мед бяха хит за всички генерации, а моят ръждясал испански беше достатъчен, за да се ориентираме, намерим автентични атракции и да знаем какво се случва около нас. Като родители ние също се създадохме "ваканционна" рутина - кафе паузи, а за приключването на деня бяло вино с местно мезе (моля без коментари по изпълнението). 
Патладжанът като местен специалитет
И пак същият патлаждан

Прилагайте рутината обаче гъвкаво - ние обърнахме менюто на обяда и вечерята на третия ден и това направи животът и ваканцията много по-лесни. 

3. Много практичен съвет: не тръгвайте никъде без парфюмирани торбички за изхвърляне на памперси. Струват 2 евро 100 броя и освен по предназначение могат да се използват и за хиляди други нужди. Няколко примера: организиране на багажа - резервни комплекти дрехи за всяко дете се пакетират отделно/играчки се окомплектоват, пренасяне на храна, макар и малка торбичка за пазаруване, изолатор за мръсни дрехи, дрехи тип биологично оръжие... 

Отворена и благодарна съм за вашия опит и съвети! Какво ще добавите?

петък, 16 октомври 2015 г.

По пътя, по пътя

Втори ден ставаме, когато небето е още пълно със звезди (и ще си легнем малко след залез слънце). Това ясно, закуска и после какво? След като вчера изучихме селцето до нас, днес решихме да отидем до едно друго - Алама де Гранада. 30 минути с колата по един път, силно напомнящ по-затънтени кътчета в България (с дупки, тип кратери), по наклони от 40 градуса и подобаващи завои. Придвижваме се по описание - много яко. Я, ето я бензиностанцията, която спомена човекът, тук завиваме пред хотела, както той каза. Стигнахме селцето, намерихме центъра, бърза справка в туристическата информация къде да се разхождаме. Все надолу, ама хайде първо да пием кафе, а чадата да хапнат плод. Тук ако не си носиш, по кафетата ще трябва да ги гостиш с много захарни неща. Хапването винаги е на почит при нас.
Тръгваме в указаната посока, но едносмляната улична настилка е предизвикателство за количката, а Данаил става на друсан кебап. Една баба ни упътва към нещо много по-интересно от паметниците - седмичния пазар. За жълти стотинки зареждаме мега пресни и зрели плодове. Иначе има и много дрехи - пазарят е смесица от Женския и Битака - за тези, които ги помнят от преди 20-тина години. Нагоре по хълма към центъра, където е време за обяд. Заведението е с табела 'tapas local food' - оказва се, че местността бъка от англичани. Храната обаче е един път. И тортилята, и каламарите са хит сред Ноеми и Данаил - това след хляба със зехтин и малкото салата.

Доволни се прибираме вкъщи, санитарен полуден и чакаме залеза, за да можем да си починем. Надявам се утрешният ден да бъде също така хубав и изненадващ.

четвъртък, 15 октомври 2015 г.

С две деца на море

Перипетиите с деца на почивка ги описвах, но тогава ги базирах на опит с едно дете. Две вдигат нивото до неподозирани висини. Особено ако едното не спи следобед...

Ето вчера тръгнахме в 4.45 от вкъщи. Аз се надявах те да спят по пътя (поне до летището), но уви - и двамата бяха във възхита от светлините на нощта. После целият самолет спеше с едно малко къдрокосо изключение. Едва дочакаха да вземем колата и заспаха - час път и те бяха готови за нови приключения, а ние изправени пред нови предизвикателства. Колкото и да обичам южна Испания, техният режим е убийствено противоположен на нашия.

Пристигнахме в 12.30, умрели от глад, но ресторантът отваря едва в 1 часа, до 15.30. За вечеря са отворени от 8 - за тукашни стандарти безумно рано - за нас без значение, тогава ние вече спим. Значи ще трябва да се готви, т.е. първо да се напазарува - ама всичко е затворено от 2 поне до 5. Питахме за един плод и зеленчук, отговорът беше: а, ще отворят, ама към 5.30 - 5.45. Не се разбра същият ден или утре...

Първият ден оцеляхме, дори беше на моменти хубаво. Има басейн с изглед и аз като бял човек реших да си поплувам (всички други отказаха да влезнат, защото им била студена водата). Тъкмо се гмурнах и замахнах в кроул, когато излизайки от водата чух концерт - и Ноеми, и Данаил очевидно не са убедени в плувческите ми способности и са решили, че с мама се приключи... обещах да не се гмуркам и пляскам много.

П.С. Това ни е първата почивка в четиричленен състав, явно иска свикване.
Басейнът с изглед към върхове и долини
Слънце, топлинка и палми - останалото почти както обикновено.

понеделник, 12 октомври 2015 г.

Ако...

Днес бях пак по бизнес на път. Дълъг и изморителен, но въпреки всичко интересен и поучителен ден. Имах среща с едни наши клиенти, като срещата от общо 5 човека се намали на 3. И най-изненадващото беше личната история, която партньорката сподели.

Тяхната фирма ще се мести догодина в друг град на около 500 – 600 км. Тя решава, че няма да се мести. Всичките й приятели, цялото семейство са на старото място. Това обаче означава, че след няколко месеца остава без работа след повече от 20 години работа там. Не се стряска, за нея това е възможност, побутване в гърба най-после да започне да се занимава с нещо друго, нещо, към което наистина я тегли сърцето. През следващите месеци трябва да определи какво, защото опциите са няколко.

Оказа се, че и нея я привличат социалните неща, където директно вижда конкретни резултати – например детска учителка, акушерка… Неща, толкава различни от абстрактното преливане от пусто в празно, което усещам и аз понякога – в моята иначе работа с идеална цел. Но колко е голяма разликата между тези като цяло „гладни“, но градивни, благодарни професии и нашите престижни, но пусто в празно занимания…

Нейната история ме накара да се замисля какво бих искала да правя, ако се окаже, че трябва да си търся друга работа, но от старата получавам малко резервче, което да ме топли известно време, а и да позволи преквалификация. Или пък по-малка драстична промяна е възможна – доброволчество, някакъв вид хоби? Аз нямам отговор, но историята определено ме заинтригува.

А вие? Какво бихте правили, ако можехте да правите нещо друго?

събота, 10 октомври 2015 г.

Татковци

Работя в млада и плодовита организация. Обикновено 3 - 4 колежки са бременни и още толкова са в отпуска по майчинство. Затова за обед често обсъждани теми са бремеността с всичките й неудобства, раждането в най-подробни детайли, безсънните нощи, вечния тъгадък, баланса вкъщи и жонглирането с всичко.

Тази седмица седнах случайно до млад и кандидат татко. Оказа се, че там същите теми са също много вървежни. Кандидат таткото надлъжно и нашироко обясняваше как още се чудят за вкъщи или в болницата - вкъщи имат голяма вана, но в болницата също има частни стаи също с възможност за водно раждане. Младият татко обясни как при тях последните 2 сантиметра от разкритието са отнели почти толкова колкото и първите осем заради преместването в болницата. Кандидат таткото има счупена ключица, затова се надява бебето да се забави максимално, за да може да помага повече по време на раждането, а и след това. Другият татко обясняваше с нежност в очите как е помагал по време на раждането...

А знаете ли кое беше най-изненадващото? Че трети колега, които е волен и свободен, не просто че не избяга с писък при откроевенията и пластичните описания, но и слушаше с огромен интерес и задаваше въпроси. 




петък, 2 октомври 2015 г.

Ти какво си?

Ноеми обяснява къде да сложа Данаил да седне, много убедено и убедително (така както й го обясняват на нея в яслата). Аз се смея и й казвам:
- Каква си ми командорка!
- Не командорка.
- Какво си тогава?
- Момиченце.
Не, не е и умница, по този въпрос също беше категорична.

четвъртък, 1 октомври 2015 г.

Летище

В 9 часа започва работният ден. Днес в Берлин. Срещи, обсъждане, а довечера ще си спя отново в креватчето.

И толкова много впечатления до тогава.

Замаяното усещане, сякаш съм пияна, когато часовникът ме изритва от страната на сънищата в 4.45. Особено след частното парти час по-рано.

Таксито лети през тъмнината към летището. Вълнението, че отново съм на път, и тайното осъзнаване, че въпреки всичко се кефя.

Суматохата преди проверката за сигурност. Къде са тръгнали всички тези семейства с малки деца толкова рано? Това сме ние след 2 седмици... За момента съм щастлива обаче, че нямам багаж, няма кого да подканям и бързо се промушвам.

Бърз поглед в лъскавите магазини - нищо няма да купувам, но това е златна възможност да позяпам на воля. Има време до самолета.

Към изхода е призрачно - има само единични хора, кафетата са затворени, навън е тъмно.
Сядам си в самолета и както никога успявам да заспя. Сервират ми закуска - UTZ кафе и сандвич. Преглед на пресата и стигнахме.

Приятна изненада: аз чух, е тук е 5 градуса, но съм пропуснала единицата отпред. Приятно е.
Надявам се, че конференцията ще е интересна и ползотворна, а довечера все още ще имам сила да се радвам на малките неща около мен. И утре на децата. Довечера закачам костюма в гардероба, махам грима и ставам пак 'ма-ма'.

сряда, 30 септември 2015 г.

Къде ми е чантата?

В събота ми трябваше мацешка чанта, обаче се забавих след това да я прибера. Изпразних я, обаче я оставих на закачалката. И тя тръгна да се разхожда напред-назад и всеки опит да я взема беше контриран с 'Моя!'.

Сега я намерих закачена и беззащитна, исках да я прибера. И какво намерих в нея? Разбира се, това което се носи в дамска чанта! Няма още две години и половина...
Четка и телефон - какво друго?

вторник, 29 септември 2015 г.

Бебешки палачинки

Бяха ми се прияли палачинки. Обаче заради децата трябва да са здравословни, а по практични причини трябва да минат и за основно ястие на хора между 10 месеца и многогодишни. За целта трябва да покрием норматива за зеленчук, а и протеин. В творчески момент измислих какво да забъркам, а то взе, че се оказа и вкусно. Ако и вие имате същите дилеми, пробвайте! 
Палачинките се приготвят стандартно (3 яйца, 500 мл прясно мляко и 300 г брашно).
За плънката сварих едно броколи, пасирах го и добавих една конерва риба тон (тя беше със зехтун, та не съм и овкусявала допълнително). За разкош малко наситно нарязани черни маслини, бъркаш, готово!

Нямах вкъщи каперси, но мисля, че щяха хубаво да контрастират с мекия вкус на броколито и соленината на рибата. Другия път ще пробвам и с тях, защото бърканицата и палачинките бяха ометени с шеметна скорост..
Бърза снимка преди палачинката да изчезне

петък, 11 септември 2015 г.

Като бял човек

Бях в командировка с една нощувка - уж не ми се ходеше, ама много ми хареса. Възрастен разговор, непрекъснати занимания, спокойно хранене, възможност за момент медитация (зяпане през прозореца)... Вечерта даже се отдадох на културна програма - кино, направо живот!

Прибирам се вкъщи, всичко на вили и могили (но няма жертви), рев, тичай да полагаш деца, то не останало ядене за мене, после от къде да ги почна вилите и могилите? Днес с помощта на 3 перални, чистачката, много планиране и железни нерви успях да ги преборя, обаче сериозно ме блазнеше мисълта да ходя да работя повече. Май за два дена съм отвикнала на рев и капризи... Само че няма да оцелея, ако след всяка работна седмица се втурвам на такъв юруш.

вторник, 8 септември 2015 г.

Задача: Навън

Лятото си замина и се налага да се обличаме: чорапи, обувки, яке и тръгваме.
Само че...

От къде да започна обличането: Ноеми, Данаил, мен? Ноеми я обличам, с малко убеждаване. Обръщам се да сложа якето на Данаил, в това време тя се съблича: ако не внимавам до голо дупе. Зарязвам Данаил облечен, тръгвам да се боря пак с нея. Справям се, но вдигайки младежът усещам лек аромат - време е за чист памперс. При второто разсейване заминават обикновено само якето и/или обувките. После драма защо не можем да вземем най-голямата плюшена играчка. Остава аз да се приготвя - къде ми е портофейлът, бебешките кърпички, ключовете - и сме готови. Остава и надеждата, че не вали/няма да завали.

В колко часа трябва да започнем приготовленията, за да сме на мястото А в 10.45?

Място А е на 20 минути чисто ходене или 17  минути с градски транспорт (врата до врата) или на 7 минути с колелото. С кола не разполагам в случая.
П.С. Ние бяхме 20 минути предсрочно.

вторник, 1 септември 2015 г.

Коучинг

Реших да се коучвам. С надеждата да внеса малко ред в хаоса в главата си и да отключа потенциала си. Намерих кой може да го стори и дори въпросният човек се съгласи на опознавателен разговор. Изпрати въпросник, за да може по-ползотворно да използваме времето. И изведнъж се оказа, че първо трябва да сложа ред в главата си: първият въпрос беше Каква ти е дилемата?

Хм, коя от всичките дилеми ще обсъждаме (виж видео отдолу за женския и мъжкия мозък, за темата тук интересно е от около 2:22) и как да ги разплета? След това какво точно решение очаквам от разговора? Повечето неща аз ще трябва да си реша и да ги свърша, няма разрешение, което идва с щракване на пръстите.

Така че си седя и се чеша зад ухото и гледам да успокоя мухите в главата си. Изкристализираха 3 основни посоки или неща, които искам да изясня/постигна - хей, та нали това беше частично целта на занятието? В крайна сметка май за това става дума: да погледнеш по нов начин на хаоса в главата ти и откриеш откъде можеш да започнеш да я разплиташ. Дано реално разговорът бъде още по-ползотворен.

събота, 29 август 2015 г.

Следрождено

Ура! Беше невероятно слънчеви топъл ден! Ура, яденето стигна и остана! Това ми беше грижа. Сериозна. И май всички си изкараха добре. 

Като се замисля това беше най-голямото събиране с най-разнороден състав, което съм правила от години. Което не е с изнесено храно-поене.

По този случай златни уроци:

1. Ако ти се готви/пече, готви и печи. Ако не, супермаркетът е пълен с вкуснотии. А ако по средата на приготовлението усетиш, че не ти излизат сметките, мини на план Б: купешко.

2. Може би не съвсем по български, ама това е твоят празник (също). Правила съм грешката да съм се окопала в кухнята и да видя само тези, които идват да си поискат още. Измисли начин, така че и ти да можеш да се насладиш. Това има различни измерения: разпредели задачи или обясни къде има за пиене, а пък чашите и чиниите да са оставени на видно място. Напасни програмата на броя хора. Ако има 10 човека, които искат капучино, а ти работиш с ръчна машина, ще сервираш студен бълвоч. Виж с френска преса си готова веднага. А ако някой на тръгване те попита с какво може да помогне - а от мисълта за планина чинии или разхвърляните играчки ти прилошава - не лъжи, че няма с какво.

3. Добрите съвети винаги идват по 3 (или 7 - 10 и т.н.). Ама третото ми се опира - всъщност е нещо толкова очевидно, че се колебая дали може да се нарече урок. Най-хубавите празненства са, когато домакините се забавляват от сърце. Това започва с подготовката: какво да облечеш, да се гримираш... банални неща, но остават на много заден план, когато освен за гостито се грижиш и за деца (всъщност наобратно). И усмивка!

Готови ли сте?
Украса за повече настроение

вторник, 25 август 2015 г.

Предрождено

В яслата правят с децата подарък за рождения ден на мама и татко. Онзи ден като ги взимах, имаше две пакетчета в кошницата на Ноеми. Аз реших, че са за нея и й ги дадох (подкуп да тръгваме). Тя чак като ги отвори, осъзнах грешката си.

Така ми беше напомнено, че скоро ще съм още една година по-мъдра. Ако въобще е възможно. Това си върви неусетно, но забелязвам, че още някак не съм осъзнала 'порастването' си. Редовно се шокирам, като видя рождената дата на някоя колежка, родена в десетилетието след мен - уж още дете, а гледам пълноценен човек... това означава, че аз съм част от безцветната маса на 'хората без възраст'. За мен това са тези между 30 и 40 и няколко, за които поне на мене ми е трудно да позная на колко точно са. Които са се хванали на хорото и играят за кариера - деца - семейство. Какво стана с тези, които се определяха от приключенията, пътуванията, хобитата си? И тях ги има, но на мен са ми странни, по разбирам тези на хорото... пък и кой е казал, че дефинициите за приключение, хоби и пътуване са статични?!?!

Запланувала съм приключение - ще си празнувам рождения ден! По случай хорото обаче, като поканиш 3-ма човека, се появяват 10, на възраст от 0 до 'без възраст'. Надявам се всичките поканени да се появят, но се надявам и да е хубаво времето - тогава пускаме всичко пълзящо, пищящо и тичащо на двора. Иначе вероятността е много голяма, че 13те деца по списък от 0 до 5 години ще срутят къщата и ще подлудят горките си родители.

Приключение? Ще ви разкажа как е минало...

четвъртък, 20 август 2015 г.

Нормален работен ден

Като работиш в центъра на Амстердам, от време на време печелиш по някой сеир. В случая веднъж на 5 години. Тогава се случва SAIL, когато огромни и стари, адски красиви платноходи пристигат по реката Ай (Ij или понякога написано дори Y). Цяла Холандия и част от света се изсипва да ги гледа и посещава и е голяма блъсканица...

То вчера гледахме пристигането на корабите от първия ред, всъщност от четвъртия етаж на сграда до реката, където се случва да работим. Или пък в случая, да не работим. Предлагам ви автентичен изглед на първите 3 кораба и повече информация за събитието тук. Приемат се и резервация за следващото издание. 
Първият кораб пристигна. Бялата сграда отзад в ляво е музеят на киното.
Зад него пристигна военен кораб.
А след тази красавица малко загубих интерес, прощавайте. И се обърнах да работя...

неделя, 16 август 2015 г.

Първа реколта

Нали имаме двор, та исках да се изявявам селскостопански. Преди 2-3 седмици хвърлих накакви семена от немай къде: бяха стари, след сезона, нямам идея каква е почвата. Но днес откъснахме първите репички! И има още.

От старите обитатели наследихме диви ягоди, в интерес на истината не са вкусни, но Ноеми мине-не мине ден и ходи за ягоди. Ще неща е обрала - и изяла, които се надявам да са ягоди. При съседите видя малини и със съжаление констатира: "Не Ноеми".

За догодина планирам яко копане: искам малинки и истински ягодки, домати, репички и, и, и... устройство за компостиране или червеи за преработка на органични отпадъци... планове за милиони, само факторът време куца леко.

Импровизираната градинка, пълна с изненади: от ляво на дясно, тиква, домат, морков, репички.
Репички за вечеря - собствено производство

петък, 14 август 2015 г.

Първите 9

Чувам, а и си задавам често въпроса: кога ще стане по-лесно? Въпреки първоначалните ми очаквания това се очертава като някаква светла точка, далече-далече на хоризонта.

Не ме разбирайте погрешно, едно става по-лесно, но на негово място идва нещо друго - или дори други неща.

Определено има един момент на облекчение, когато мъникът изведнъж става сякаш друго човече: спането дори и нощем се орегулира, започва да се храни почти нормално. За мен два пъти тази вълшебна граница беше към 9 месеца. Онзи ден ми мина тази мисъл през главата...

Днес пак беше предизвикателно, но вече по-друг начин. По-лесен може би?!?!?!

По-лесно или не, обмислям да се прекръстя на Уморена Елена

четвъртък, 13 август 2015 г.

Краят на лятото

Много хора недоволстват от лятото в Холандия - студено, вали, духа. На мен обаче много ми харесват безкрайните дни - от 5 сутринта до след 11 вечерта е светло. 

Но както знаете, след 21 юни дните започват да намаляват. Първо не се усеща, но вече не мога да го отричам. Сутрин, като звънне часовникът, е тъмно - в стаята. Вечер, прибирайки се от спорт, трябва да си пускам светлината на колелото - това преди 10 часа. Започвам инстинктивно да си слагам джапанките, като се разхождам вкъщи. Сутрин на път за работа ми е студено с моите летни дрехи. 

Идва есента. Първата есен в новата ни къща. Първата есен и зима, когато ще имам двама пътника за колелото. Първата есен, когато ще имам още повече неща - и както обикновено по-малко енергия - в така или иначе много точно отмереното време. 

Но от сега се радвам на момента, някъде през март, когато денят видимо ще се увеличи, и ще знам, че лятото отново ще ни срещне скоро.
Как ще накараме Ноеми да носи обувки и чорапи?
Виждате ли едно колело с две столчета на заден план? Това е нашето, а Данаил си умира от кеф на предната седалка. Как ще се опаковаме през зимата и дали има вериги за сняг?

понеделник, 10 август 2015 г.

Епична борба

Всяка вечер вкъщи се развихря страхотна битка, война на титаните. Атакува една 85-сантиметрова къдрокоска, от другата страна двама възрастни се опитват да удържат фронта и по ненасилствен начин да приспят халата.

Действието се повтаря ежедневно. Данаил - четвъртото му зъбче проби днес - го къпем, обличаме, нахранваме с мляко и полагаме. Като цяло заспива бързо, стига да му дадем малко време да се успокои, въпреки че последните дни и той се включва в купона.

Ноеми е много сговорчива за къпане, обличане, гушкане, четене. Но в момента, в който напуснеш стаята, изкача от леглото и примерно виси в коридора до оградката на стълбите. Или ровичка из стаята. Няма аргумент, който да я задържи в леглото. Пробвах 'мама ще се разсърди'. Отговорът й беше - не забравяйте големите невинни очи: 'о! Мама сърди... Татко сърди... Баба сърди... Дядо сърди...' тук вече откровено си се хилех и аргументът ми бе разбит на пук и прах. 

След час гоненица и полемики горе настана тишина. Утре пак ще търсим начини да я стимулираме да избере да си легне и да заспи. Без да й затваряме креватчето. Без да нарушаваме съня на Данаил много. Без да ги разделяме. най-важното без двамата възрастни съвсем да изгубят свободните си минутки. Днес сме 20 минути напред, ако успеем стандартно да върнем още 15-20, ще сме истинските победители в епичната сага. Дали?

Ако някой има златни съвети и магическо решение, моля да се обади!

понеделник, 20 юли 2015 г.

Хипотетична ситуация

Представете си следното:

Имате две деца.

Веднъж седмично имате тренировка, принципно когато децата са готови за сън, ако не са заспали или поне легнали. Това е нещо, което дава енергия и е момент само за вас.
Денят протича без особености, едното дете не спи много, буди се в даден момент с писък и всеки път след това, като се опитам да го оставя да спи, се сърди сериозно. Като се гушнем/го оставим при нас да си играе, не се оплаква.

След вечеря въпросното дете бива изкъпано – облечено – нахранено, положено в леглото, но то надава сериозен вик на протест. След около 15 минути наблюдение има две хипотези: или възпаление на ухото или зъби. Температура няма. Единственото, което мога да направя, е да му дам парацетамол, след това се чака той да подейства, за да може детето да заспи. В този момент второто дете щастливо тича по пижама, а часовникът неумолимо бърза да отмери началото на тренировката. С дрехите за спорт се качвате да видите какво се случва – видяното може да се обобщи като неспокойствие. Какво ще направите? Ще отидете да спортувате или ще останете за морална подкрепа на партньор и дете? Защо? Различни отговори или комбинация от посочените долу оставете в коментарите и ако обичате обяснете.

Какво ще направите? 
А. Оставам – те се нуждаят от мене.
Б. Оставам – въпреки че партньорът казва, че трябва сама да реша, тонът му подсказва, че рискувам втора Студена Война, ако не взема правилното решение.
В. Отивам – моята помощ в случая е изчерпана.

Г. Отивам – чаках с нетърпение този момент за мен, той ще ме зареди за евентуалната изтощителна нощ.

неделя, 19 юли 2015 г.

Рокли

След 8 + 9 месеца - кратка пауза - и преди това 10 + 9 месеца  отново имам достъп до 'бизнес' гардероба си и по-специално до роклите. Данаил премина на купешко мляко и си го цока до последната глътка с кеф.

Шестте месеца кърмене, препоръчани от световната здравна организация, ги покрихме лесно - почти 6 месеца си бях вкъщи до него. Тръгвайки на работа, помпах 3 пъти дневно и така цял месец, докато всичко не тръгна на бързи обороти и просто не стигаше време, но и преди всичко сили. Заедно с мен Данаил в интерес на истината намали до две млека в яслата. След това липсата на сили си остана константна, затова намалих храненията през деня на 1 и съответно 0. Сутрин и вечер все още имаше от маминото мляко. Само че като почнеш да човъркаш в добре работеща машина, вероятността да я прецакаш е голяма. Така изведнъж се оказа, че вечерното хранене не е достатъчно - и това ме накара да взема в този момент много емоционалното решение да спра като цяло. Не, не успях да достигна до 10те месеца на Ноеми, но се гордея с 8те, които реализирахме. И да, когато започнах съзнателно да намалявам, ми се сви сърцето, защото кърменето е толкова специално изживяване и за майката, и за детето, но ето че - след известни напасвания и нощни борби - Данаил спи от 8 до 7 - съответно и ние.

Остават още няколко дена, докато с чисто сърце мога да изхвърля сутиените за кърмене и да се почерпя с нови, хубави. И над тях ще си нося роклите, за да празнувам лятото, когато е тук, и новата фаза, в която навлезнахме.
Къде ми е шишето?

Ти си носи рокли, ама аз ще ти нося обувките...

вторник, 14 юли 2015 г.

"Аки-стофа"

Днес се разхождахме в Главното село, където бъка от живот: патици, гъски, лебеди, кучета, котки... Прекрасно, радост за очите, но те оставят следи, предимно в тревата, понякога и на алеите за разходка. По пътя към супермаркета ние си направихме слалом между различните изпражнения, които Ноеми правилно класифицира като "ба!" (местен израз за мръсно и гадно).
Разходката ни все повече заприличваше на маневра в минирано поле, когато малката главица много точно описа опасността: "аки-стофа". От баба и дядо знае какво е катастрофа, останалото мисля, че се подразбира.
Разходка из минирано поле

понеделник, 13 юли 2015 г.

50/50

Вчера бях на рожден ден – една приятелка стана на 30 и беше организирала хай-ти (high tea) по женски. Присъстваха 3 бебета на до година и имаше поне 5-6 видимо бременни, в последствие се оказаха още няколко, все още невидими. Имаше и няколко като мен с по-„големи“ деца, които се наслаждаваха на следобед свобода. Това на популация от +/-20 дами. 

И какво?

Аз лично се впечатлих от концентрацията на „заболелите“, разбира се, че сега му е времето и разбира се, че е нормално, но не бях срещала толкова бременни/млади майки на квадратен метър.

Същевременно обаче всичкото това щастие може да е много болезнено за жени/двойки, които искат деца, но не се получава - да кажем така, както са си го представяли. Май няма универсално разрешение как да се държиш или какво да (не) казваш, но е хубаво да си спомняме понякога, че всяка една бременност и бебенце са чудо – не наше постижение. Също така нямаме влияние върху разпределението на чудесата или кога те се случват. Освен по-скромни и смирени – а по този линия и надявам се по-емпатични – тази идея може да ни направи и по-благодарни като родители – насред хаоса в хола или посред нощ след продължително будуване – ние сме свидетели, ние изживяваме едно чудо!


И дай Боже чудесата да се случват на тези, които ги желаят. 

събота, 11 юли 2015 г.

Пумпал

Данаил е отново старият - смее се, всички петънца изчезнаха. Усъвършенствал е въртенето, мазно-мазно минава от гръб на корем и обратно и граби всичко около себе си. Толкова добър е станал, че се придвижва с въртене. Оставиш го на килимчето в ъгъла, обърнеш се за минута в средата на стаята и някой изведнъж те гъделичка по крака. Или го намираш засилен под масата (на другия край на хола) да си качва краката на долната напречна греда на стола...

video

понеделник, 6 юли 2015 г.

Семейство на колело

Такааа, днес Данаил трябваше да си го прибера преждевременно от яслата, защото имаше малко температура - утре ще видим дали не е шарка... Та прелитам с колелото до яслата, кенгуруто е вкъщи, защото напоследък Ноеми все иска да ходи, а и си е жега - затова Евалд беше закарал количката.

Как да се прибера най-бързо и в края на деня всичките превозни средства да са паркирани при нас?

Данаил на колелото отзад, другото като прибираме Ноеми. Столчето му е малко голямо, затова само го бутах колелото. По този случай успях да се насладя на неговия кеф от новото изживяване.

Какво става?

Това е яко...

Честно, кефи ме!

Ще се возим, нали? Ура!


петък, 3 юли 2015 г.

Архивите говорят

Ние четиримата, миналото лято в София.

Невероятно как лети времето и колко бързо младшата възраст се променя.

Година по-късно в леко променен състав, с нови занимания. 

Каква ли снимка ще направим догодина?

Лято 2014
Лято 2015

неделя, 28 юни 2015 г.

Радостта от движението*

*Взаимствано от реклама

Майки, пътувайте! С децата си. Защо?

1) Пътуването и творческите решения, който налага, стимулират креативното ти мислене, сръчността и галят егото - с какви невъзможни ситуации се справих! Създаването на познатото в новото води до оптимален баланс между рутина и спонтанност.

2) Пътуването за детето/децата е непрестанно учене. Всеки път се учудвам на новите умения, които и Данаил, и Ноеми изведнъж овладяват извън познатия им периметър. Дали ще е търкаляне или много нови думи и концепти - всеки път съм смаяна.

3) Пътуването е приключение, което свързва родителите и децата. Обещанието за приключение пък е стимул да слушат в ежедневието и подобрява отношенията.

Да, но...

...тези приключения са скъпи.
Факт, особено когато от 2-годишна възраст плащаш за нормален самолетен билет (много ау!). Но пътуването не е нужно да е директно околосветско. Нов парк наблизо или дори нов маршрут са достатъчни за ежедневна употреба.

...пътуването изморява.
Факт, но умората е постоянен спътник, с когото намирам начин да си съжителствам. Новите впечатления и изживявания ми дават нова енергия, която (временно) компенсира допълнителната умора и ми помага да се справям с безкрайната предсказуемост на ежедневието.

От къде ми дойдоха тези мъдри мисли? Ами с раждането на Данаил, подготовката за и самото местене, връщането на работа и комбинацията й с иначе непромененото домашно натоварване, гледах да не се отдалечаваме на дори сантиметър от утъпкания коловоз - пестя енергия, но ето че забуксувах. Докато не потеглих миналата седмица с мръсна газ: летях сама с децата до София. От тогава се друскаме с две колички (дават ги под наем, както и столчета, виж www.bebenaem.com) по дупките на софийските улици заедно с баба и дядо и въпреки първоначалния ужас, всички сме живи и хепи.

Ноеми в самолета, голям купон
Първи в някакъв вариант полет за всички